„И му казах: Жоро (Христов – единият изпълнителен директор на КТБ, б.р.), всички ние сме измамени – нашият началник, генерал, главатар ни предаде! Аз лично мисля да си кажа истината и да съдействам на разследването.“
Така драматично днес единственият свидетел, който досега говори по делото КТБ – Бисер Лазов, описа драматичния личен избор, който трябвало да направи, след като на 20 юни 2014 г. банката била затворена, а Цветан Василев се озовал във Виена.
„Жоро вика: „Аз не знааааам, аз не съм сигурееееен (с артистична интонация на фалцет пресъздаде Лазов, б.р.). Аз ще отида на почивка на Витоша.“
Което мен направо ме изуми! Но всеки си решава… Отиде си на Витоша, аз отидох в следствието“, каза свидетелят, който досега нито веднъж не си е спомнил името на Делян Пеевски и не го е виждал в банката, но пък от всички политици, които са имали нещо общо с КТБ, си спомни единствено Костов.
Той се държи доста агресивно с бившите си колеги от банката и дружествата на Василев. Днес дори им каза, че решил да си каже истината, а ако те били решили същото (визирайки Александър Панталеев – другия изп. директор, и Георги Христов), „може би нямаше да седят по този начин тук“.
На няколко пъти адвокатите настояват съдът да спре свидетеля да не обижда подсъдимите. Той например си спомни как Цветан Василев искал да почерпи този, който е дал фамилията на Георги Зяпков и го наричал „Зяпалник“.
На настоятелните въпроси на Георги Христов: дали Лазов го е осведомявал лично него, че фирмите са на практика кухи (т.е. не им „пуши коминчето“ и нямат производствена дейност), Лазов отговори със смях:
„Тази дружества – на шофьора, на домакина, на касиерката, на архиварката на банката, са дружества на фирмата (така Лазов нарича всичко, което е реално контролирано от Цветан Василев, б.р.). Малоумно е аз да му казвам има ли коминче фирмата на касиерката, или липсва.
Фирмата е ясно къде се намира, парите е ясно къде отиват. Нито съм му пояснявал (на шефа на КТБ Христов, б.р.). Там „коминче“ няма…
Но и никога не съм крил, че вече нещата са изключително големи като размери – това съм споделял. Че лихвите и погасителните вноски вече надминаваха 40 млн. лв. месечно.“
Лазов повтори, че след отпускането на кредити от КТБ били оформяни проформа някакви обяснителни документи, но те били като „комбинезонче“, колкото да не ходиш съвсем гол по улицата. А било очевидно за всички, че милионите са отпускани без никакво основание.