След като обявиха, че имат намерение да заменят българския национален Трети март с 24 май, управляващите от ППДБ-ГЕРБ с безрезервната подкрепа на ДПС си навлякоха страшния гняв на милиони българи. Журналисти, общественици и обикновени граждани скочиха срещу безумното решение, което предстои за срам на държавата ни да бъде внесено в пленарната зала на НС за гласуване.
От редакцията на Днес България разговаряме с една от най-потресените и разгневени публични личности адвокат Елена Гунчева -Гривова, която беше депутат от Възраждане и се слави, като един от най-отявлените националисти, радетели за съхраняване на българските традиции, обичаи, култура и история в страната, такава, каквато е. Адвокат Гривова се слави, като отявлен патриот, който твърдо държи позицията, че историята не трябва да се изкривява и употребява за политически цели, както и факта, че един народ отричайки се от нея няма бъдеще, а е обречен да повтори исторически грешки и да се само заличи.
Госпожо Гунчева-Гривова, последните дни възникна разгорещен дебат сред обществото дали трябва да бъде променен националният празник на България, като от Трети март се премести на 24-ти май, какво е Вашето мнение?
Ще започна по-отдалеч. Когато бях малка, национален празник беше Девети септември. Въпреки това, всички мои близки и познати отбелязваха Трети март като ден на Освобождението на България. Трети март е денят, в който България отново се появява на картата на света след пет века тежко робство. Без Трети март, нямаше да има нищо – нито 24 май, нито българи, нито българщина, нито традиции, нито история. Безродниците, които предлагат тази промяна, не осъзнават величието и значението на тази свята за всеки българин дата. Защото не е само ден на подписване на мирен договор между Русия и Османската империя. В този ден се съдържат и Априлското въстание, и Баташкото клане, Старозагорското клане, боевете при Шипка, защитата на Самарското знаме, поезията на Вазов, делото на Левски, подвига на Ботев, смелостта и жертвоготовността на Бенковски, знамето, извезано от Райна Княгиня. Този ден е символ на Освобождението ни, когато за първи път след пет века българите са казали: „Ние сме СВОБОДНИ!“. И тази свобода я почитаме и я пазим.
Защо според Вас се предлага тази промяна?
Защото искат да забравим Русия! Искат да забравим хиляди убити за свободата на България руснаци, искат да забравим ген. Столетов, ген. Скобелев, Княгиня Юлия Вревская, която оставя богатия си живот в Русия и идва като медицинска сестра по време на Руско-Турската война. Искат да забравим българските опълченци, които рамо до рамо с руските си братя пазят с цената на живота и кръвта си прохода Шипка, искат да забравим обсадата на Плевен, клането в Стара Загора. Искат да забравим как Русия помага на току-що освободената българска държава да организира администрацията си, армията, правосъдието. Искат да забравим пролятата заради свободата ни руска кръв. И основното – искат промяната хора, които не са българи по произход. В техните вени не тече кръвта на тези, които са дали живота си за България. Те не знаят какво е да знаят, че прапрадядо им е казал: „Главата си давам, вярата си не давам!“. Те не знаят какво е във всяко семейство да се пазят историите за избити жени, бебета, деца, заклани семейства от поробителите, те не искат и да знаят ужаса на отрязаната детска ръчичка, показана на султана като доказателство за потушаването на въстанието през 1876 година. Те не са били Батак, не са били Перущица, не са били Шипка. На тях това им е чуждо. Тяхната Родина е друга, не е България!
Европейските ценности не изискват ли да сме толерантни и да сме част от европейското семейство?
Да напомня на драгите евроатлантици в България, че българите над тринадесет века вече сме европейци. Едни от най-древните европейци, създали държава и култура на континента. Още от момента, когато хан Аспарух забива копието си и казва: „Тук ще бъде България!“, ние сме европейци. Ние – европейците, българите, сме запазили Европа от нашествието на арабите и сме се били при Константинопол. Ние – европейците, българите, сме били една от последните крепости на цивилизацията и християнската вяра при нашествието на османците. И да напомня – същите тези европейци, които сега ни пробутват като символ и пример, са ни оставили пет века под османско робство, европейци са ръководили османската армия при кланетата срещу българите. Същите тези европейци, когато ние сме създавали четмо и писмо за всички славяни, те са горили хора по кладите. Същите тези европейци, които миналият век са горили отново хора, от тях ли да се учим на цивилизация? Цивилизация ли е прайда? Цивилизация ли е толерантността към насилниците, които ни унищожават? Цивилизация ли е избиването на животните в Странджа. Цивилизация ли е да пуснеш чужди в дома си и да мълчиш, докато те те убиват? Цивилизация ли е да забравиш народа си, вярата си, семейството си? Кръвта вода не става. Хиляди българи са давали живота си, за да можем днес да кажем, че и ние сме българи и я има България. Не може да идват чужди и с лека ръка да зачеркват кръвта ни и историята ни!
Имат ли бъдеще националните държави?
Категорично да. Европейският съюз е пример за това как успешно всички могат да потъват заедно. Европа загърби националните си държави, законодателство, граници, всичко. В резултат в Брюксел решават, че щастието на кокошките е много важно за европейците. Или налагането на ковид мерки и ваксини и зелени сертификати. Или избиването на животните /последната глупост е да се избиват кравите, защото увеличавали парниковия ефект/. Някои неща отдавна минаха границите на нормалното и приемливото. ЕС се превърна в уродливо създание, изяждащо децата си. Затова е важно нациите да се съхранят. Защото те са традиции, история, култура, вяра, общност. Ненапразно народите са правили свои си държави. Всеки народ иска да си има своя държава. Защото е важно. Нация не е мръсна дума. Няма нищо лошо българите да искат държавата да си е тяхна. Няма нищо лошо да искаме само българи да управляват държавата. Няма нищо лошо да посочваме, че човек с чуждо самосъзнание, макар и български гражданин, не може да взема правилните решения за българите. България е за българите. На българска земя. На когото това не му харесва, няма да го спрем да отиде там, където чувства, че му е родината.
Как ще коментирате правителството?
Тоест, назначената от Козяк колониална администрация. Винаги последните три десетилетия е имало гнусни и скверни компромиси, за да се влезе в управлението, но дори на този фон сегашното правителство отвращава. То показа, че в политиката на България няма идеи, няма принципи, има само послушание към САЩ и алчност и суета. Готови са на всичко, за да ни вкарат във война. Обезоръжиха армията ни, за да се докажат пред господарите си. Въвличат ни във война, за да заслужат грантовете и издръжката си. Подаряваме на Украйна оръжия, които СССР безплатно ни даде, за да се отбраняваме. Неблагодарността е много страшен порок.
Защо народът не протестира?
Защото е отчаян. Защото 2020 година видяхме как бързо от Козяк овладяха протестите и начело поставиха техни хора, които да разсеят народната енергия. Защото ни предадоха тези, които ни се изкатериха по гърбовете. Защото от сутрин до вечер ни втълпяват, как с мирни протести и подписки ще покажем какво мислим. И малко хора осъзнават, че САЩ изобщо не се интересуват какво мислим ние – народа на България. Те се интересуват от собствените си интереси и са готови да ги наложат насила, без значение от декларации, подписки и протести. Хайде някой да си сподели кога последно с подписка и декларация някой се е освободил от американците. Те, където стъпят, излизат само с ритници. А да напомня, че имаме четири американски военни бази тук с хиляди военни, по твърдения на някои политици и медии. Нима мислите, че тези американски войници ще се впечатлят от разходката на българите по жълтите павета с призиви за мир? Най-лошото на демокрацията е, че ни втълпи, че можем да сме инертни и без бой и кръв да пазим свободата си.
Какво според Вас трябва да направим?
Първо трябва да осъзнаем реалността. Нас ни унищожават. Българите /не говоря общо за българските граждани, а само за българите/ намаляваме до степен, когато тенденцията няма да може да се обърне. Майчиният език на много български граждани не е българският. Политиците ни в голямата си част не са българи и вземат решения за българите, които ни унищожават. По диваните сме големи патриоти, както го казвам: „България на три морета, когато сме на три ракии!“. Но това не върши работа. България е по-важна от кредитите ни, от работодателя ни, от работата, от ипотеката, от колата, от морето и ресторанта. Защото, ако не запазим България, дори с цената на саможертви и кръв, утре няма да имаме нищо от това!
България над всичко! И ТРЯБВА ДА ПОМНИМ, ЧЕ АКО НЕ ИСКАМЕ ДА СМЕ ПОСЛЕДНИТЕ БЪЛГАРИ, ТРЯБВА ДА БЪДЕМ БЪЛГАРИ – ГЛАВАТА СИ ДАВАМЕ, БЪЛГАРИЯ НЕ ДАВАМЕ!