Съдебният експерт е гледал единично всяко порезно нараняване, посочи юристът
400 шева, счупен нос и обръсната глава, нарязано момиче с макетно ножче – след всичко това констатацията на съдията е лека телесна повреда. Очаквано и разбираемо обществото веднага се опълчи и излиза на протести в цялата страна.
„Съдията по действащия Наказателно-процесуален кодекс не е задължен да приеме констатациите на съдебномедицинската експертиза„, коментира адвокат Димитър Марковски в ефира на „България сутрин“.
По негови думи не е често разминаването между констатацията на прокуратурата и съдията.
„Когато един квалифициран прокурор си въведе конкретно обвинение по Наказателния кодекс, то е подкрепено с комплекс от множество доказателства. Имало е съдебномедицинско заключение, което е квалифицирало телесните повреди като леки такива„, допълни адвокатът.
Марковски обясни и какви е разликата между леката и средна телесна повреда. „Леката телесна повреда е правно положение, което се преследва по частно-правен път по действащия Наказателен кодекс. Единственото изключение прокуратурата да поддържа обвинение за лека телесна повреда е, когато тя е извършена чрез така наречените хулигански подбуди. За средната телесна повреда тя е тежко умишлено престъпление по смисъла на закона и се наказва с лишаване от свобода за една до шест години“, каза Марковски.
Според него в този случай става въпрос за причинени няколко средни телесни повреди. „Въобще не може да става въпрос за лека телесна повреда. Множеството 400 шева обективно говорят, че това момиче е тежко обезобразено. Обезобразяването на лицето и на части на тялото представлява средна телесна повреда“, каза още адвокатът.
По негови думи данните за счупения нос трябва да се изследват от съдебния лекар, за да се разбере дали това увреждане на носните костици не ограничава носното дишане на пострадалото момиче, което, според него, също представлява средна телесна повреда.
„Съдебният експерт е гледал единично всяко порезно нараняване, като той е трябвало да направи една съвкупна оценка на всичките порезни рани, които са нанесени с макетното ножче“, обясни Марковски, като засегна и темата за липсата на съдебни медици у нас.
„Ако момичето е загубило много кръв, лекарят трябва да отговори на друг въпрос – дали това състояние не е представлявало временна опасност за нейния живот и без своевременна медицинска адекватна намеса дали е имало риск за нейния живот. Ако се установи, че такъв риск е бил наличен, това състояние също се явява поредна средна телесна повреда„, посочи той.
Събеседникът отбеляза, че съдията има правомощия, които са строго субективни. „Неговото вътрешно убеждение по закон трябва да се осланя на забраните доказателства по делото“, подчерта той.
„Наказателно-процесуалният кодекс е достатъчно добре формулиран, в никакъв случай не трябва да се ограничават правомощията на съда, не бива да се преминава от частно към общо. Съдията трябва да има свободата на волята си, когато става въпрос за това по вътрешно убеждение и доказателства да взема решенията по всяка едно наказателно дело“, категоричен е адвокат Марковски.
Запитан какво щеше да стане, ако обществото не се беше надигнало в случая, той отговори: „Щеше да бъде лошо, защото без намесата на медиите и случаят да придобие популярност и шум, нещата можеше да си останат в такова първоначално положение. Прокуратурата нямаше да се ангажира толкова бързо“.