Днес Васил Терзиев пак е бил чело в земята пред десните зомбита и за пореден път (някой брои ли вече колко станаха) се отрича от цялото си семейство и заплюва публично дядо си, баща си, чичо си, а и цялата си останала рода.

Поводът е интересен.  23 август бил ден в който Европа почитала паметта на жертвите на комунизма и нацизма. Това някой потен пиар с бяла ризка, обувчици за 600 лева и нежни пръстета сигурно го е търсил със свещ в календара. Никой друг не би се сетил за този ден. Той е издирван със свещ в ръката, за да може нашичкия да бъде представен като пламенен пророк на жълтите павета.

Датата дава възможност на Кандидатът да изгригне:

„Няколко поколения са погубени от комунизма у нас, техните основни права са потъпкани и отнети, и насилствено е спряно развитието на една държава, която е била част от европейското семейство, имала е своите светли умове в науката, предприемачеството и политиката – всичко това е отнето, убито, потъпкано и безвъзвратно загубено за десетки години напред“.

Не знам кой го консултира за тази кампания, но със сигурност го води към пропастта, а не към победата.

Оставяме настрани моралният казус в който превръщаш един кандидат в човек, който не спира да се отрича от семейството си и публично да дере ежедневно собствената си биография и потекло. Това е садистично, а вече става изключително смущаващо за наблюдаване.

Нека да разгледаме въпроса технически.

Какво целиш с подобно послание?

Баналните тъпотии срещу комунизма не само няма да му върнат загубени десни избиратели, но и ще ги мотивира яростно да играят срещу него. Все пак имаме внук, син и племенник на ДС, който изведнъж се сеща, че комунизма е зло. Така не само не печелиш разочаровани десни избиратели, но буквално ги талибанизираш срещу него.

За по-неутралните пък темата за комунизма е като кост от бронтозавър. Постоянното завиране в нея, а не в реалните проблеми на София е израз на стратегическа слабост и на пораженчество в лагера, който навсякъде тръби, че е предизвестен победител за столицата.

В ушите на левите избиратели пък това самобичуване и храчките по семейството напълно дисредитират Единственият Велик Кандидат. Човек способен да разрови костите на дядо си и да храчи всекидневно по тях няма как да се радва дори на една капка одобрение.

Едно изявление – три последователни изстрела в коляното. Имам неясното усещане, че кампанията на Терзиев ще бъде изучавана в учебниците за това как се пише политическа комедия с апокалиптичен привкус.

Александър Симов, Фейсбук

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *