Заради процедурата по конфискация бившият шеф на „Кремиковци“ и ЦСКА 7 години живял на заеми

Бившият шеф на „Кремиковци“ и на футболния клуб ЦСКА Александър Томов осъди антикорупционната комисия КПКОНПИ да му плати обезщетение от 25 000 лева. Това съобщава „Лекс“, като цитира решение на Софийския градски съд. „Сега“ също се запозна с него.

Целият иск на Томов по Закона за отговорността на държавата (ЗОДОВ) срещу комисията е за 40 хил. лв. Той го заведе, след като беше съден и оправдан за източването на дружествата. Заради наказателното дело пък през 2008 г. срещу него започна и проверка на имуществото и бяха запорирани сметките му, а имотите му в София и в пернишкото село Студена. По искане на антикорупционната комисия съдът е запорирал единствено сметките на Томов с около 50 000 лева. След оправдателната присъда през 2016 г. е било прекратено и делото за отнемане на имущество, като тогава са отпаднали и обезпечителните мерки.

В иска си Томов обяснява, че 7 седем години не е могъл да използва парите си и се чувствал постоянно унизен и изплашен, защото се налагало да иска заеми от децата си, за да преживява. Пред съда Томов казва, че КПКОНПИ разпространила в медиите информацията за наложените му ограничения и това имало широк отзвук, заради което приятели, колеги и съдружници преустановили контактите си с него, а проектите, по които работил, били прекратени.

От комисията пледират, че са били длъжни да образуват производство, след като срещу Томов е имало наказателно дело, а обезпечителните мерки били наложени от съда. Освен това от КПКОНПИ посочват, че на Томов вече е било изплатено обезщетение, след като миналата година той осъди окончателно прокуратурата за търпените морални вреди от незаконното обвинение. Според КПКОНПИ това обезщетение покрива и вредите от наложените запори.

Показания пред съда са дали трима близки на Томов свидетели, които разказват как той нямал пари да плаща и на адвокатите си, след като му били наложени запорите. Негов приятел споделя как бил прекратен консултантски договор на Томов, което освен на финансовото състояние, му се отразило много зле и психически. Бизнес партньорите му също се отдръпнали, като пострадали и политическата му дейност, и реномето му на университетски преподавател.

Друг свидетел посочва, че Томов наистина нямал пари и лично му давал дребни суми (50-100 лева), за да преживява. Той твърди, че веднъж го видял с насълзени очи, когато му разказал, че получава пари от дъщерите си, които учели в Лондон, а той не знаел дали ще може да им ги върне.

Трети свидетел заявява пред съда, че на Томов се наложило да продава лични вещи със сантиментална стойност, за да осигури прехраната си. Той посочил, че става дума за картини и часовник, подарен на Томов при служебно посещение по времето, когато беше вицепремиер (1990-1991 г.). Свидетелят казва още, че приятелят му не можел да издържа съпругата си, която не работела, а също и пенсионирания си баща.

В решението си съдия Гергана Троянова от градския съд пише, че действията на КПКОНПИ са били незаконни, като припомня, че Томов е оправдан по наказателното дело, а производството за отнемане на имущество е прекратено. Съдията посочва, че по отменения закон за конфискация, комисията е имала задължение само да извърши проверка, но решението за образуване на дело е било нейно, както и отговорността за вредите от това. Съдия Троянова отхвърля и доводите на КПКОНПИ, че запорите са наложени от съд, което освобождава комисията от отговорност.

За да прецени, че справедливото обезщетение е 25 000 лева, съдът посочва, че обезпечителните мерки са били наложени за 7 години, през които Томов не е имал приходи и е бил принуден да иска заеми от приятели и от децата си, за да преживява. „Като утежняващо положението му съдът възприе факта, че Александър Томов е известна на обществото личност от политическия живот на страната, професор и университетски преподавател, чието добро име в обществото е било накърнено именно в резултат на наложените по искане на ответника обезпечителни мерки, тъй като за същите е имало широк медиен отзвук“, се казва още в решението. То не е окончателно и може да се атакува пред Софийския апелативен съд.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *