Легенда създава митичния образ на покойния вече Петров като ловец на терористи. Тя му помага и да се издигне до съветник в ДАНС. Фактите обаче са други
КРИСТОФЪР НЕРИНГ, „Дойче Веле“*
Алексей Петров е мъртъв. Митът за него се опира и на имиджа му на член на специалните части в комунистическата Държавна сигурност, където прави кариера през 80-те години на миналия век. А този имидж се поддържа основно от една легенда отпреди 15 години, която постоянно се повтаря пред българската общественост.
Тогава безстрашният ловец на терористи Алексей Петров бил тръшнал на земята и задържал въоръжен с взривни вещества терорист на Централната гара в София. От легенда историята се превръща в мит, който със сигурност позволява на Петров да се издигне до съветник в ДАНС и да се превърне във влиятелна фигура във времената на промяната. Историята има само един недостатък – тя е невярна.
Какви са легендите?
Големите силни мъже имат нужда от големи силни врагове. Въоръжените терористи са много подходящи за случай като този. Цялата история обаче съществува в различни версии: през февруари 2023 година бившият премиер Бойко Борисов заяви, че ставало дума за „най-големия терорист“ в Европа. Той бил скрил граната под палтото си, за да се защитава от снайперисти, поради което Петров се бил хвърлил върху него на гарата.
Снимка от кадровото досие на Алексей Петров от края на 80-те години
Според покриващите се сведения на различни български булевардни издания от 2000-те години задържаният бил германски терорист от радикалната лява екстремистка организация „Фракция Червена армия“. Някои издания споменават и името му – „Зорге“. Без позоваване на източници се твърди, че тримата ловци на терористи Алексей Петров, Свилен Свиленов и Петър Руневски е трябвало да задържат германеца чисто гол заради подозрението за взривни вещества. Германският терорист бил идентифициран на гарата в компанията на момиче и Петров се хвърлил към краката му и го спънал, докато терористът се движел от перона към кафенето на гарата. Задържането дори било заснето от екип на ДС.
Бившият полковник от МВР и депутат от БСП Славчо Велков разказва през 2006 г., че тогава Петров задържал германски терорист, който бил на курорт на Черно море. Ставало дума за съвместна операция на ЩАЗИ и на ДС.
Какво казват архивите на ДС?
Такива са легендите. Но е напълно неясно какъв е произходът на информациите за това задържане – нищо не може да бъде доказано. В архива на Комисията по досиетата няма никакви сведения за подобно задържане, както личи и от публикувания от нея доклад „ДС и международният тероризъм“. Доказателства за задържането на терорист на софийската Централна гара през 1985 г. просто липсват.
Липсата на данни от оперативните документи на Шесто управление на Държавна сигурност, към което е и отделът на Петров „Борба с тероризма“, не означава твърде много – голяма част от документите са унищожени през 1989/1990 (или пък не са предадени на Комисията по досиетата). По-важното е обаче, че и по линия на Министерството на вътрешните работи, където такъв зрелищен случай непременно би бил поне споменат, няма никакви данни за задържане.
Нещо повече: и в досието на Алексей Петров от времената му на барета няма нищо за случая. Задържането не се споменава, няма похвали, няма отличия, няма орден или повишение на заплатата – нищо. Пише само, че през 1985 година Петров бил порицан за свада с таксиметров шофьор в нетрезво състояние. Това изглежда необичайно – малко служебно нарушение е отбелязано, но за зрелищната антитерористична операция не се казва нищо. Историците Момчил Методиев и Мария Дерменджиева, които са правили подробни изследвания за времената на Петров в ДС за книгата си „Предимство по наследство“, също не са намерили никакви индикации за подобно зрелищно задържане през 1985 г.
А от Германия има ли данни?
И в Германия легендата за зрелищното задържане буди единствено съмнения. „Никога не съм чувал за член на Фракция „Червена армия“ на име „Зорге“. Нито пък за задържането на германски терорист в София през 1985 година“, казва Свен-Феликс Келерхоф, автор на множество книги за екстремистката групировка и ръководител на историческия отдел във вестник „Ди Велт“. Най-късно през 1984 г., както отбелязва Келерхоф, е задържано цялото второ поколение членове на „Фракция Червена армия“ и ръководството се поема от третото. Без да е известно каквото и да било за връзки с България, за задържане или за човек с името „Зорге“. Името не се среща и в заповедите за издирване, издадени от германската полиция.
Нещата изглеждат по същия начин и в архивите на ЩАЗИ. Д-р Тобиас Вуншик се занимава с изследването на сложните връзки между службата и левите терористи от над 30 години и никога не е попадал на член на Фракция „Червена армия“ с името „Зорге“, който да е задържан през 1985 година в България в рамките на съвместна акция на ЩАЗИ и ДС.
Възможните обяснения
Действително в България се е състояло зрелищно задържане на един германски ляв терорист, с което вероятно този случай се смесва: на 21 юни 1978 г. в България са заловени Тил Майер, Габриеле Ролник и още двама терористи.
Но те не са членове на Фракция „Червена армия“, а на проявяващото се само в Западен Берлин „Движение 2 юни“. При това те не са задържани на гарата в София, а в курорта Слънчев бряг, където са били идентифицирани случайно от пребиваващ на курорта служител на правосъдието. Пък и не са били заловени от ДС, а от служители на Федералната криминална служба. Тогава българското държавно ръководство по безпрецедентен начин допуска класовия враг да влезе в страната и да извърши ареста.
„Другарите от ЩАЗИ“ в Източен Берлин са били потресени. Министърът на вътрешните работи Ерих Милке дори подава лично оплакване до София. Но всичко това няма нищо общо с Алексей Петров, който към момента все още посещава Милиционерското училище в Пазарджик.
Така че остава напълно неясно дали, върху кого или какво се е хвърлил Алексей Петров през 1985 година на Централната гара в София. Но със сигурност обектът не е бил член на „Фракция Червена армия“, нито германски терорист. Всъщност няма никакви достоверни свидетелства, че Петров изобщо е участвал в каквато и да било антитерористична операция на Централната гара в София през 1985 г.
* Авторът е експерт за миналото на ЩАЗИ и ДС