Корнелия Нинова и Христо Иванов били с равни персонални рейтинги, доверието към Борисов пада главоломно
Шест политически сили са с най–сериозни шансове да влязат в парламента при избори сега. ГЕРБ и БСП са с почти изравнени шансове. Все още има сериозно ядро от твърдо решили да гласуват, които обаче още избират за кого и това може да обърне резултатите.
Това сочат данните от новото национално представително проучване на „Алфа Рисърч“, проведено между 21 и 30 септември сред 1031 пълнолетни граждани.
Две са основите предизвикателства в развоя на обществените нагласи пред изборите, независимо дали редовни или предсрочни – първо, дали ще израсне силна дясна модерна алтернатива на ГЕРБ, и второ, дали новите партийни проекти ще запазят притегателността си, когато представят новите си лица и програми, показва сондажът.
Продължава подкрепата за протестите, задълбочава се ерозията на доверие към институциите, премиера и правителството, неясен е изходът от политическата криза и консолидация на вътрешното ядро на ГЕРБ.
Неяснота цари и по друг ключов проблем – каква е най-добрата алтернатива на сегашното управление. Мненията са изключително разнопосочни – не само в обществото, но и сред симпатизантите на основните политически сили. 17.6% припознават в Румен Радев политическият опонент на Борисов и смятат, че решението е в създаването на негов партиен проект.
15%, основно привърженици на Слави Трифонов, залагат на формулата „всички срещу ГЕРБ“. 9.4% са за „лява алтернатива“, като симпатизантите на БСП и Мая Манолова се колебаят между тази опция и обединение около Радев. 12.2% са за „дясна алтернатива“. Тя се подкрепя от около 75% от симпатизантите на Демократична България, но и от около една пета от тези на ГЕРБ и Обединени патриоти. 14.5% от избирателите, основно от средите на подкрепящите управлението партии, са на мнение, че няма приемлива алтернатива.
Около две трети от пълнолетните българи (66.2%) продължават да изразяват принципна подкрепа за протестите в страната, въпреки резервите към техния състав и изразни средства. Наблюдава се обаче интересна тенденция спрямо първоначално регистрираните през юли данни – намалява категоричната подкрепа за тях в София, а се увеличава тази в по-малките населени места. Изследването показва, че отделните социални групи проецират върху протеста своите собствени проблеми и очаквания, което му дава по-широк прочит и отзвук от ангажираността на непосредствените участници в него.
Основната политическа линия на конфронтация от началото на протестите „президент- премиер“ води до ръст на недоверието и към двамата. Загубите обаче са много по-съществени за Бойко Борисов, отколкото за Румен Радев. Президентът бележи слаб спад на положителните оценки (с 1.6%), критичните нарастват по-силно (с 6 процентни пункта), но със съотношение 42% одобрение: 28.6% неодобрение той запазва позитивен баланс в личния си рейтинг.
Премиерът губи нови три пункта доверие спрямо юли, а недоверието също нараства с 6%. С 20.3% одобрение рейтингът му е близо до нивата на Корнелия Нинова (19.8%). Непосредствено след тях се нарежда лидерът на Демократична България Христо Иванов (15.5%). От коалиционните партньори на ГЕРБ относително най-високи са оценките за Красимир Каракачанов (12.1%), но и при него, както при всички лидери от този спектър, е налице прогресивен спад в доверието.
Българите посрещат есенно-зимния сезон със значителна доза песимизъм и несигурност. За разлика от пролетта обаче, когато страховете се концентрираха около избухналата пандемия от COVID-19, в момента най-голяма тревога буди не здравната, а икономическата и политическа ситуация.
50% очакват влошаване на икономиката в близките месеци, срещу 15.3% – подобрение. 14.9% очакват разрешаване на политическата криза, 54% – изострянето й. На този фон безпокойството от разпространението на коронавируса отстъпва на по-заден план – 22.6% са оптимисти, 31.9% – песимисти. Сами по себе си тези числа обаче не дават основание за оптимизъм, защото подценяването на вируса и предпазните мерки може да има бумерангов ефект – задълбочаване на здравната, а оттам – ескалация и на икономическата, и на политическата кризи, сочи изследването на „Алфа Рисърч“.