Окръгленият евродепутат измисли „марокански език“
Окръгленият евродепутат Александър Йорданов се изложи за пореден път с пост във фейсбук, в който нападна германския авиодиспечер „Луфтханза“ и за капак измисли нов език – марокански=
Ал Йо е бесен, че не успял да се прибере в София навреме и изля гнева си в смехотворен поток на мисълта, вижте го:
Тази вечер, както всеки четвъртък след края на сесията в Страсбург, трябваше да се прибера у дома, в София. Да, ама не. Пълен хаос на летището във Франкфурт. Десетки отложени полети и един от тях е този до България. Защо, поради каква причина, никой не обяснява или просто германците се правят на утрепани лисици. Вървят слухове. Основният – поредната стачка на алчните за пари служители на Луфтханза.
След дълго чакане на предълги опашки се оказва, че утре първо трябва да летя за Париж, а от там с Божията помощ да се прибера в България. Отсядам в хотел до аерогарата. Минерална вода няма, вечеря няма. Хотелът е четири звезди. Наблизо имало пицария. И заедно с още двамца несретници – евродепутатите Асим Адемов и Иво Христов, се насочваме към нея.
Но там изненада: отново опашка. Народ от цял свят – кой тръгнал за Канада, кой се запътил на майната си от Китай, кой чака ред за известна само нему дестинация. И всички искат да не лягат гладни. Пълен хаос. Срам за Луфтханза и Германия.
Паднаха ми в очите. И бирата „Пауланер“ не ми оправи настроението. Очаква ме ставане утре рано в 4.00 часа. И надеждата, че ще стигна до летище „Шарл де Гол“.
А иначе вчера цял ден валя сняг в Страсбург. Но никой не почисти нито улици, нито тротоари. Все едно няма община, няма кмет. И естествено- хаос в движението, транспортът закъснява.
Затова пък снощи до среднощ се носеха давашки възгласи в града: едни френски граждани празнуваха футболната победа на Франция, а други и също френски граждани, псуваха на марокански на поразия (всъщност, в Мароко говорят арабски език, б.ред.).
И замеряха със снежни топки коли, автобуси, витрини на магазини. Сутринта по кръстовища и тротоари – поледица.
С една дума – ЕВРОХАОС. Затова сега в хотелската стая си мисля, че най-после ние, българите, трябва да се научим да ценим доброто, когато го срещнем у нас. И да не бъдем вечни черногледци. Защото за два дни ги видях и германците, и французите. Открих им бол кусури. Лош пример – също. Но светът, скъпи приятели, е пъстър и нееднозначен. Има трески за дялане. Нека бъдем по-силни и от еврохаоса! Лека нощ!