Поведението на руския президент Владимир Путин изглежда лишено от здрав разум, освен ако не бъде погледнато от друг ъгъл. Вредите, които причинява на своята държава, могат да се обяснят само по два начина: първо, че е изпаднал в умопомрачение и затова е нападнал Украйна; второ, че обслужва интересите на враговете на Русия, сред които американците са на първо място.
Руската пропаганда ни уверява, че всичко си е наред в главата му, макар че ни залива с историко-патриотарски тюрлю гювеч. В крайна сметка човек може да е глупав и без да е луд. Остава втората хипотеза – че той нито е луд, нито е глупав, а е американски агент, който съзнателно нанася щети на своята страна заради чужди интереси.
Всеки гледа на света от своята камбанария
и затова нека видим каква е гледката откъм България. В западния военен и политически блок България винаги е била смятана за ронлива тухла, която ще поддаде под руски натиск. Нейната зависимост от руски енергийни доставки (над 90%) не ѝ позволяваше да подкрепя твърда политика към Кремъл. Десетилетия наред американците обясняваха на българските правителства какво означава думата „диверсификация“, но те я дочуваха с половин ухо. Бойко Борисов, който по едно време даваше вид, че е започнал да обогатява речника си по английски, имитираше, че прави усилия за прокарване на други пътища за природен газ към страната, докато ударно строеше транзитен руски газопровод. И така България, вместо да си осигури нови доставчици на скромните 3 млрд. куб. м газ, колкото потребява годишно, се остави да бъде изнудвана още по-настъпателно от руснаците, за да им построи скоростно и за своя сметка трансбалканска газова магистрала за 3 млрд. лв.
Ако американците са се почувствали измамени от хитрините на нашия евроатлантик, вероятно са имали основания. Явно са си имали работа с мазен пехливанин, който всеки път се е изхлузвал, когато опитат да го хванат по-здраво. Тази борба щеше да продължи неограничено дълго, ако не им се бе притекъл на помощ Владимир Путин. С войната в Украйна и с изпросените международни санкции той направи невъзможно подписването на нов дългосрочен договор между България и Русия за доставка на природен газ. Изведнъж неща, които изглеждаха невъзможни, станаха постижими, и то за кратко време. Премиерът Кирил Петков се разтича да следи ден по ден как напредва строителството на интерконектора с Гърция, а вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев направо заяви, че няма да се подписва нов договор с „Газпром“ след изтичането му в края на годината. По някакъв чуден начин се оказа, че България има алтернатива и че може да си осигури неруски природен газ. Едно малко основание американците да благодарят на Путин, че им свърши работата, за която не им стигаха силите.
Те имат и още по-сериозни причини да му благодарят, защото чрез него постигнаха онова, което сами не смогваха.
Путин уби „Северен поток 2“
Американците почти бяха загубили надежда, че могат да го спрат, защото строителството му продължаваше въпреки тяхната съпротива и заплахи. Когато вече бе завършен и дори напълнен с газ, оставаше само кранът му да бъде отворен след финалното сертифициране. Всичко беше въпрос на седмици – най-много на месеци. Американците почти се бяха примирили, че повече нищо не могат да му противопоставят. И тогава Путин им дойде на помощ. Започна войната в Украйна и Германия сама зачеркна газопровода. Нещо повече – Берлин започна да планира изграждане на два терминала за втечнен природен газ, каквито досега нямаше, за да намали зависимостта си от руските тръби. А втечненият газ ще дойде главно от Америка.
Путин засили предното присъствие на НАТО, а уж войната имаше за цел да го спре. Сега дори колебливи държави като България са съгласни, че имат нужда от натовски сили. Тя разбра, че руското (съветското) оръжие е на доизживяване и скоро няма да е годно за използване поради липса на техническо обслужване в естествената му заводска среда, знае, че Русия се отнася към нея като враг и трябва да си търси друга опора. Подобен обрат не бе по силите на САЩ. Но Путин им свърши работата за броени дни.
Освен това Путин увеличи военните разходи на европейските членки на НАТО, което бе непосилна амбиция на бившия американски президент Доналд Тръмп. Всички натовски държави начело с Германия си спомниха, че са поели ангажимент да харчат за военни нужди по 2% от брутния си вътрешен продукт, и започнаха да преправят бюджетите си.
Путин също така отслаби възможностите на руската икономика и особено на военната ѝ промишленост, като ѝ навлече изолация, за която американците не можеха да съберат такова единодушие по света.
В знак на угодничество към САЩ самият той се превърна в най-презиран политически лидер в света, с което засвидетелства, че е готов саможертвено да обслужва американските интереси.
Напоследък мнозина правят сравнение между Путин и Хитлер
В началото на Втората световна война американците отговарят в анкети с „не“ дали трябва САЩ да воюват с Германия. Защото си мислят за онази Германия на философи, композитори и писатели, която дава принос в световната култура. Но на въпроса трябва ли САЩ да воюват с Хитлер, отговорите са доминиращо „да“. Сега не става дума за включване във войната на други държави. Но подобни анкети биха показали, че хората правят разлика между Путин и Русия. Защото Путин е злощастен епизод в руската история и светът сигурно ще изпита облекчение да се раздели с него. А Русия ще трябва дълго да заличава щетите, които е нанесъл не само в Украйна, но и на самата нея.
Светослав Терзиев, Сега