Американски мозъчен тръст: Тласкането на Русия към разпад би било катастрофа

Ако Руската федерация се разпадне, това ще предизвика цяла вълна от локализирани граждански войни и етническо прочистване – перспектива още по-мрачна, защото Русия разполага с хиляди ядрени бойни глави. Вероятността за разпадане на Руската федерация в обозримо бъдеще е минимална, но  създаването на нови държави на нейна територия би било изпълнено с катастрофи, се казва в статия на Responsible Statecraft – основан през 2019 г. във Вашингтон американски мозъчен тръст, който се застъпва за сдържаност във външната политика на САЩ.

В Европа и САЩ се появи и постепенно се засилва малко лоби, което се застъпва за разпадането на Руската федерация. Основният му аргумент е, че отричайки самото право на Украйна да съществува, Владимир Путин е доказал, че руският империализъм е нелечим и че никой от съседите на Москва никога няма да бъде напълно застрахован от неговата експанзия и ревизионизъм.

Привържениците на тази позиция правят аналогии с разпадането на Съветския съюз. СССР изглеждаше постоянна част от международния политически пейзаж, но през 1991 г. внезапно се срина като къща от карти. Те твърдят, че историята може да се повтори и с Руската федерация – тя заема 60% от територията на Съветския съюз и включва над 190 етнически групи и 21 републики.

Такива аргументи бяха изтъкнати на 31 януари на среща в Брюксел, свикана в Европейския парламент от консервативния блок на Европейските консерватори и реформисти. Те призоваха за създаването на 34 нови държави на територията на Руската федерация. На 14 февруари във Вашингтон, окръг Колумбия, Институтът „Хъдсън“ и Фондация „Джеймстаун“ обсъдиха „подготовката за разпадането на Руската федерация“. А през декември 2022 г. в Швеция бе създаден „Форум на свободните народи на Русия“. Неговата програма е очертана от Януш Бугайски в книгата „Провалената държава: Наръчник за разделянето на Русия“.

Поддръжници на идеята имаше и в Украйна. На 18 октомври 2022 г. Върховната рада на Украйна обяви Чеченската република Ичкерия за „временно окупирана от Руската федерация“. А през февруари писателят Оксана Забузко публикува статия в американския вестник The New York Times, призоваваща за разпадането на Русия.

Подобен максималистичен подход към руския проблем е не само нереалистичен, но и вреден. Да, един идеален свят би се състоял от стотици малки швейцарци, живеещи в мир със своите съседи. Но в реалния свят има много големи и мощни държави, които защитават интересите си с военна сила. На планетата има повече от шест хиляди народа, но в ООН има само 193 суверенни държави.

Вероятността за разпадане на Руската федерация в обозримо бъдеще е минимална. Ако в СССР руснаците са само 51% от населението, то в Руската федерация те са над 80%. Суверенитетът не изглежда реалистичен вариант за нито един от неруските народи, живеещи на огромната територия на Русия. Чеченските войни показаха какво е готова да направи Москва, за да отблъсне сепаратизма. Никой не иска да повтори това преживяване, дори самите чеченци.

Само в шест от 22-те републики с етнически компонент титулярната националност е по-голямата част от населението. Според преброяването от 2021 г. само пет народа наброяват над милион души (татари, чеченци, башкири, чуваши и авари). В същото време Татарстан, Башкирия и Чувашия се намират в района на Средна Волга и са изцяло заобиколени от територията на Русия.

Ако Руската федерация се разпадне, това ще предизвика цяла вълна от локализирани граждански войни и етническо прочистване – перспектива още по-мрачна, защото Русия разполага с хиляди ядрени бойни глави. Дори само поради тази причина разпадането на Русия не отговаря на националните интереси на САЩ.

Друг проблем при опитите да се „отървем“ от Русия е силната опозиция на собствените политически елити на страната. Шансовете  наследникът на Путин да успее да установи разумни отношения със съседите в този случай само ще намалеят. Неруските националисти вече критикуват лидерите на руската опозиция – по-специално Алексей Навални или Михаил Ходорковски – за неспособността им да се противопоставят на имперския характер на Русия и убеждението, че Северен Кавказ принадлежи на Руската федерация.

Ходорковски смята, че е „безотговорно“ да се работи за разпадане на Руската федерация, въпреки че настоява, че режимът на Путин води до „унищожаването на Русия“. Той продължи: „Разединената Русия ще създаде още повече проблеми, отколкото в сегашната си форма“. В статия за изданието Politico той твърди, че ако колапсът все пак настъпи, „ще има нова необходимост от насилствено обединение на основната територия на Русия и това ще бъде извършено от следващия руски диктатор.  По този начин в Русия ще влезе в нов тоталитарен цикъл“, обобщи той.

Несъгласните също се изказаха на февруарския симпозиум на Института „Хъдсън“. Така президентът на Фонда „Свободна Русия“ Наталия Арно (бурятка) подчерта: „Искаме да „оправим“ Русия, а не да допринесем за разпадането й“, добавяйки, че „само емигранти отправят искания за разпадането й“.

Този проблем датира от 50-те години на миналия век, от първата Студена война. През 1959 г. Конгресът създава Национален комитет за освобождаване на етнически групи, живеещи под съветска власт. На следващата година 16 видни историци публикуват писмо в „Русское обозрение“ и се оплакват, че по закон Съветският съюз и Русия са равни, така че приоритет трябва да бъде именно освобождението на руската нация. Всъщност тъкмо отделянето на Руската федерация от СССР под ръководството на Борис Елцин доведе до разпадането на Съветския съюз през 1991 г.

Друг недостатък в подхода към прекратяване на съществуването на Русия, е, че той се храни от пропагандната мелница на Путин, че Западът иска да унищожи Русия и следователно боевете в Украйна са отбранителни. През септември 2022 г. Путин заяви: „Западните лидери вече казват директно, че през 1991 г. са успели да разцепят Съветския съюз, а сега е дошло времето за самата Русия, че трябва да се разпадне на много региони, които да воюват един с друг“. На 26 февруари той подчерта, че Западът иска да разкъса Русия на парчета. Помощник-секретарят на Съвета за сигурност и бивш генерал от ФСБ Наил Мухитов на свой ред заяви: „Основната цел на Запада е унищожаването на Русия“ и цитира книгата на Збигнев Бжежински от 1997 г. „Голямата шахматна дъска“, за да докаже своята теза.

Тази презентация намира оживен отзвук в руската общественост. Експерти казват, че „идеята, че НАТО иска да унищожи или поне да отслаби Русия, е близка до до три четвърти от анкетираните в продължение на много години“.

Не е трудно да се разбере защо лидерите на маргинални етнонационалистически движения в изгнание се опитаха да „скочат“ на украинския влак. За тях това е възможност да привлекат вниманието и може би дори подкрепата на западните сили.

Да, Путин трябва да бъде виновен за потискането на националистическата опозиция в Русия и ограничаването на достъпа до образование на родните езици на националните републики. Но това не означава, че трябва да инвестираме политически капитал в някакво фантастично бъдеще без Русия.