Някога Доган бе казал: „Пътят на България към Европа минава през Босфора“. Ако в ДПС вярват, че това е така, нека приемат, че решаването на кризата в този момент, минава през арест на Доган и Пеевски. И през разследването на още няколко техни донове, оглавили мафиотизирането на държавата.
Зад думите на Карадайъ за бързо решение на кризата наднича страхът. След замерянето на централата на движението на пл. „Гарибалди“ в столицата от протестиращи с яйца той е обхванал недосегаемите доскоро фактори. Карадайъ знае, че повод за „нападението“ бе позиция на ръководството на движението за оставка на премиера Борисов, на президента Радев и създаване на експертен кабинет. Допреди няколко месеца подобни измишльотини минаваха за „мъдрост“ и „зрялост“, но днес са цинизъм и наглост. И преди са били, но рядко някой си позволяваше да го каже. За 83 дни протестите успяха да разкрият механизмите за манипулиране и ограбване на общественото благо от шепа мафиоти, митологизирани като „умни и отговорни политици“. Корупцията лъсна в цялата си уродливост, а моралният упадък на политическия „елит“ втрещи всички със своята арогантност и простащина. Някои от крадците почнаха да се оглеждат и да се потят от страх да не дойдат „ония от площадите“ пред луксозните им къщи и имоти да им търсят сметка за заграбеното.
И задействаха всевъзможни варианти за бавене на оставките и измъкване от ситуацията с по-малко щети.
Борисов хукна с джипката по села и църкви да се къпе в платена народна любов. Министри трескаво прехвърлят сметки в чужбина и подготвят фирми, в които да изперат милионите си. Трескаво замитане на следи кипи и сред върхушката на ДПС. Електоратът, разбира се, няма нищо общо, освен, че ще бъде прелъстяван да даде отново своя глас.
Съвсем логично Карадайъ е активиран да изрече спуснатите директиви и опорки.
Няма кой да му повярва – играта приключва, време е да се плаща сметката.
Освен това кризата не е само политическа, а и институционална. Доверието към Народното събрание, правителството, прокуратурата и пр. е под санитарния минимум.
На прага сме на икономическа и финансова криза, въпреки розовите показатели, пробутвани от властта. Не сме мръднали на милиметър от последното място по всичко, свързано с качеството на живот. Беднотия и разруха, кражби и измами на всяка крачка. Плюс криза на доверието. Каквото и да кажат политици и управляващи – никой не им вярва.
Намираме се също в духовен и морален упадък: деградацията на „елита“ и немалка част от населението застрашава устоите на обществото и отделния човек. Губим своята идентичност и национални ценности. За да бъдеш, трябва да притежаваш. Несправедливостта и насилието са наш постоянен спътник.
Тези кризи трябва да бъдат решавани и преодолявани, но не от компрометираните досегашни играчи, които ни докараха до национална катастрофа. Ключът от бараката е в отстраняването, разследването и даването на съд на Ахмед Доган и Делян Пеевски – основатели и съзидатели на проекта: „Кради като за световно и обвинявай другите“.
Тези двамата и техните съучастници Борисов, Гешев, Цацаров и пр. трябва да бъдат кюртирани от тялото на полужива България.
Карадайъ е кукла, муха и няма как да си представи нещо подобно. Но ако има микрон достойнство може да се оттегли и да каже каквото знае. Защото от някогашното ДПС остана само Д-то – правата и свободите отдавна са погребани. Заместиха ги сараи за милиони, частни ТЕЦ-ове, заграбени фирми, далавери, рекет и репресии.
Ако това не се случи, нова вълна български мигранти ще напусне страната. И тогава ако не друго, то демографската криза ще ни погуби окончателно. За радост на Ердоган, на който части от България и без това са в сърцето му… За това ли става дума? Или просто да се продължи с краденето?
Само че нещата вече не зависят от ДПС, ГЕРБ, ОП, БСП, Воля и останалите. И това е голямата победа на протестиращите. Историческа дори.
Огнян Стефанов