Министрите на финансите и на икономиката Асен Василев и Кирил Петков, за които се очаква всеки момент да обявят нов политически проект, тръгнаха открито срещу служебното правителство по темата за закриването на въглищни централи. Вчера двамата министри се включиха в подписката за запазване на въглищния комплекс и работните места в Маришкия басейн, която вече събра подкрепата на над 100 хиляди души.
На среща със синдикатите в „Мини Марица –изток“ и ТЕЦ „Марица Изток“ 2 Василев се обяви против газификацията на въглищните централи, защото това ще направи цената на енергията изцяло зависима отвън, и настоя за запазване на мините максимално дълго време. В същото време изграждането на газова централа с комбиниран цикъл в ТЕЦ „Марица Изток“ 2 е един от новите големи проекти, предложени от служебното правителство при редакциите на Националния план за възстановяване и устойчивост.
Това показа проверка на „Сега“ по повод дадените от Василев и икономическия министър Кирил Петков обещания на работещи в мините. Проявата бе възприета от много анализатори като предизборна и се провежда в седмицата, в която се очаква да стане ясно дали Василев и Петков остават в състава на новия служебен кабинет или ще участват под някаква форма в парламентарните избори през ноември.
Аргументът за загуба на енергийна независимост при затваряне на въглищните централи бе изложен и от президента Румен Радев на среща на лидерите през май в Брюксел. Тогава обаче Радев сочеше като едно от възможните решения именно изготвянето на проекти за нови мощности, съобразени с екоизискванията, които да бъдат включени в плана за възстановяване. Така при ревизията на Националния план за възстановяване и устойчивост служебното правителство предложи 1.0 GW мощности в ТЕЦ „Марица Изток-2“ да бъдат заместени от газова централа. За целта в плана са заложени 499 млн. лв. безвъзмездно финансиране от Брюксел и 1,2 млрд. лв. частно съфинансиране. От изказването на Василев сега излиза, че този проект е вреден.
Политическите заигравки с датата за затваряне на въглищните централи и отказът от поемане на отговорност пък е основна причина България да не може да прати в Брюксел плана за възстановяване, по който България чака 12,6 млрд. лв. От екипа на вицепремиера Атанас Пеканов на няколко пъти разясниха, че това е един от основните препъни камъни за пращането на плана в ЕК. Служебният кабинет не желае да посочи конкретна дата, защото смята, че това е в правомощията на редовно правителство. ЕК обаче е категорична, че няма да разгледа плана без ясна дата.
България вече е подписала т.нар. „Зелена сделка“, с която се ангажира да намали наполовина въглеродните емисии до 2030 г., а това неизбежно ще удари производството на енергия от въглища.