За по-малкоот месец бяха извършени военни преврати в Буркина Фасо, Габон, Гвинея, Чад и Мали
Група висши военни в Габон обявиха вчера, че взимат властта и че анулират резултатите от изборите – броени минути след като бе обявено, че президентът Али Бонго печели трети мандат. Ако се увенчае с траен успех, това ще бъде осмият преврат в Западна и Централна Африка от 2020 г. През последното десетилетие регионът положи усилия да се дистанцира от репутацията си на „пояс на превратите“, но постоянната липса на сигурност и корупцията подготвиха почвата за идването на власт на военни.
В свой справочен материал агенция Ройтерс изброява скорошни преврати в региона:
Нигер
Миналия месец в Нигер военни от президентската гвардия задържаха президента Мохамед Базум в президентския дворец и се появиха по телевизията, за да кажат, че взимат властта, за сложат край на „влошаващата се ситуация в сферата на сигурността и на лошото управление“.
Няколко дни по-късно хунтата обяви, че новият държавен глава е началникът на президентската гвардия Абдуррахман Чиани, като по този начин създаде опасения за сигурността на един регион, в който Нигер беше ключов съюзник на западните сили в борбата с въоръжени групировки, свързани с „Ал Каида“ и „Ислямска държава“.
Основният блок в Западна Африка – Икономическата общност на западноафриканските държави (ЕКОВАС) – се опитва да преговаря с лидерите на преврата, но заяви, че е готов да изпрати войски в Нигер, за да бъде възстановен конституционният ред, ако дипломацията се провали.
Нигер разреши на правителствата на Мали и Буркина Фасо, които също са продукт на преврати, да изпратят войници на нигерска територия, ако бъде извършена атака срещу Нигер.
Буркина Фасо
През януари миналата година въоръжените сили на Буркина Фасо свалиха президента Рош Каборе, като заявиха, че той не успял да се справи с вилнеещите ислямисти.
Лидерът на преврата Пол-Анри Дамиба обеща да гарантира сигурността, но атаките на екстремистите зачестиха, което доведе до деморализиране в редиците на въоръжените сили и до втори преврат през септември миналата година, който бе оглавен от сегашния лидер на хунтата капитан Ибрахим Траоре.
Гвинея
През септември 2021 г. командващият специалните сили на Гвинея полковник Мамади Думбуя свали от власт президента Алфа Конде. Година по-рано Конде внесе поправки в конституцията, за да заобиколи ограниченията на мандатите, които биха му попречили да се кандидатира за трети мандат. Тази промяна в основния закон стана причина за масови протести.
Думбуя стана временен президент и обеща демократичен преход посредством избори в рамките на три години.
ЕКОВАС се противопостави на графика и въведе санкции срещу членовете на хунтата и техните роднини, включващи замразяване на техни банкови сметки.
По-късно военният режим предложи през януари тази година да стартира 24-месечен преходен период, но опозиционните партии казаха, че почти нищо не се прави за това институциите да заработят и да бъде изготвена пътна карта за завръщане към конституционно управление.
Чад
През април 2021 г. чадските въоръжени сили взеха властта, след като президентът Идрис Деби бе убит на на бойното поле, докато инспектираше войници, сражаващи се с бунтовници в Северен Чад.
Съгласно чадското законодателство президент трябваше да стане председателят на парламента. Властта обаче бе взета от военен съвет и парламентът бе разпуснат в името на стабилността.
За временен президент бе обявен генерал Махамат Идрис Деби, син на покойния президент. Той бе натоварен със задачата да управлява Чад по време на 18-месечен период на преход към избори.
Неконституционният трансфер във властта стана причина за протести в столицата Нджамена, които бяха потушени от военните.
Мали
През август 2020 г. група малийски полковници, предвождани от Асими Гоита, свали от власт президента Ибрахим Бубакар Кейта. Превратът бе извършен след антиправителствени демонстрации във връзка с влошаващата се ситуация в сферата на сигурността, спорове във връзка с парламентарните избори и обвинения в корупция.
Хунтата бе подложена на натиск от западноафриканските съседи на Мали и се съгласи да предаде властта на временно правителство, ръководено от цивилни и натоварено със задачата да управлява страната по време на 18-месечен преходен период, който да приключи с демократични избори през февруари 2022 г.
Лидерите на преврата обаче влязоха в конфликт с временния президент, полковника в оставка Бах Ндау, и извършиха втори преврат през май 2021 година – Гоита, който беше временен вицепрезидент, стана президент.
ЕКОВАС отмени част от санкциите срещу Мали, след като хунтата предложи план за двугодишен преход към демокрация и обнародва нов изборен закон. Планира се да бъдат произведени президентски избори през февруари следващата година, за да бъде възстановено конституционното управление.
Източник: БТА