Увеличава се пропастта между малките и големите депозити
Банките в страната спечелиха от такси и комисиони над 1 млрд. лв. през 2020 г. Общите им приходи от такси са 1,237 млрд. лв., като намаляват с 6,5% спрямо предходната година, пише в редовния бюлетин на Асоциацията на банките в България. В същото време разходите на банките за такси и комисиони се понижават с 8,2% до 198,4 млн. лв. В резултат нетният доход на банките от такси през 2020 г. е 1,039 млрд. лв. или с 67,7 млн. лв. (-6,1%) по-малък от предходната година. Свиването на приходите на банките от такси се дължи на намалената икономическа активност в страната заради пандемията. Ниските лихвени проценти и по-бавният ръст на заемите заради пандемията намаляват и приходите на банките от лихви. През 2020 г. те са по-малки с 29,7 млн. лв. (-1%) до 3 млрд. лв. Същевременно разходите за лихви възлизат на 353,1 млн. лв., като нарастват с 23,4% на годишна база. Основната причина за това е увеличението на депозитите в банките. В резултат нетният доход на банките в страната от лихви намалява с 96,7 млн. лв. (-3,5%) до 2,649 млрд. лв.
На фона на намалените приходи от такси и лихви, административните разходи на банките, към които влизат и заплатите на персонала, през 2020 г. нарастват с 0,8% и достигат 1,677 млрд. лв. Печалбата на банките през четвъртото тримесечие на 2020 г. е само 113,4 млн. лв., което е с близо 72% по-малко спрямо същия период на предходната година (404,7 млн. лв.). За цялата 2020 г. печалбата на банките възлиза на 814,7 млн. лв., което представлява спад от 51,4% на годишна база. Сред причините за това са както по-малкото приходи от лихви и такси и забавянето на ръста на кредитите, така и разходите за обезценка на лошите заеми. Размерът на обезценките нараства до 879 млн. лв. при 446,8 млн. лв. година по-рано.
Парите в банките са повече от това, което произвежда икономиката на страната за цяла година. През 2020 г. активите на банковия сектор в България нарастват с 8,6% и в края на декември са 124 млрд. лв. Това е с 4,1% повече от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната за миналата година, който заради кризата по предварителни оценки е 119 млрд. лв.
В същото време се отваря огромна пропаст между депозитите до 1000 лева и депозитите над 1 000 000 лева. Най-малките депозити намаляват с 423 000. Свиват се спестяванията на масовия българин за сметка на увеличаването на броя на милионерите у нас. Тенденцията коментира икономистът Агоп Каспарян, експерт от института „Рего“. Той се позова на статистика на БНБ. По БНТ финансовият анализатор подчерта, че спестяванията на обикновения българин са ползвани за покриване на ежедневни нужди. Тези 400 000 човека са изтеглили депозитите си до 1000 лв., за да могат да оцелеят в кризата.