Тези дни ГЕРБ в Монтана роди вица на седмицата, като на страницата си във Фейсбук качи снимка на суперфутуристично пътно съоръжение (каквито евентуално могат да се видят в САЩ или в Китай), с множество преплитащи се на различни нива разклонения във всички посоки, озаглавена „НОВИЯТ ПЪТЕН ВЪЗЕЛ КРАЙ МЕЗДРА!!!!!!“. Фалшификацията светкавично доби огромна популярност и предизвика стотици подигравателни коментари и колажи на тема „видимите резултати“ от управлението на ГЕРБ.
Властта се клати
Дейците на партията в Монтана казаха, че ставало дума за неволна грешка, но на мен по-скоро ми изглежда, че просто са се престарали в желанието си да се подмажат и да подражават на началника си в хвалбите и хиперболите. Докато инспектира с джипката си пътни строежи из страната, премиерът не спира да говори за тях така, сякаш не става дума за рутинно задължение на всяка власт и за публични (най-вече европейски) инвестиции, а за някакъв чутовен подвиг в мирно време, финансиран от управляващите с техни лични средства.
Раздуването на небивалици, разбира се, е постоянна характеристика на това управление, която напоследък се засили с цел противопоставяне на протестите и удържане на властта. Освен че е доста комично, това все пак е донякъде безобидно на фона на по-сложни и завоалирани пропагандни блъфове и лъжи като: „време е за рестарт“, проект за нова конституция, Велико народно събрание, „мафията ми иска оставката“ и прочие… С две думи: властта се клати и всякакви средства за подпирането ѝ очевидно са позволени.
За всекиго по нещо
Например: 55 милиона лева за вечно губещите „Мини Марица-изток“. За полугодието те отчитат 10 милиона загуба, 20% по-малко свършена работа и също с толкова намалени приходи. Но вместо да оптимизират и преструктурират дейността, разходите и персонала си, получават пари наготово, за да увеличат заплатите. Подаръкът изглежда още по-абсурден, като се има предвид неумолимо наближаващата нерадостна перспектива – поетапно затваряне както на въглищните електроцентрали, така и на захранващите ги с гориво мини. Въпросните 55 милиона, естествено, никога няма да бъдат върнати и просто ще потънат в продънената каца на едно мръсно, неефективно и вечно нереформирано производство. Затова пък синдикатите са усмирени – на фона на уличните протести на управляващите им липсваше само една миньорска стачка.
В тази ситуация има за всекиго по нещо – не само за трудещите се, но и за бизнеса. Така в края на миналата седмица Министерството на финансите обяви, че започва процедура по отмяна на въведените преди две години нови изисквания към софтуерите за управление на продажбите в търговските обекти (прословутото СУПТО). Вече са внесени промени в закона, предстои и отмяна на омразната за голяма част от бизнеса Наредба Н-18. Така изразходваните през тези две години колосална обществена енергия и стотици милиони лева отиват на вятъра. Заедно с цялата идея за затягане на контрола върху оборотите на търговците.
В същия жанр е и опитът на премиера буквално да счупи пазара на газ, като еднолично (през министъра си на енергетиката) и противозаконно отмени поскъпването на газа от 1 септември, за да „не се налива масло в огъня на протестите“. Тази стъпка изправи на нокти за дни наред целия сектор, като създаде правен вакуум и блокира всички разплащания. Но пък „лошата новина“ бе отложена за близо половин месец, за да не съвпадне с първото и второто „Велико народно въстание“.
Безразборно харчене
Същевременно само в деня на първото „въстание“ правителството изсипа 140 милиона лева за повишаване на заплати и за субсидии в различни сектори. Само за август пък гласуваните от правителството допълнителни разходи възлизат на цял милиард. Значителна част от тях отидоха за 30-процентно повишение на заплати в държавната администрация. Отделно някои министерства също намериха резерви за по-високи заплати, а и за бонуси. Като Министерството на финансите например, което през август раздаде близо 17 милиона на служителите си „за постигнати резултати“ (интересно какви). Три месеца пък всеки пенсионер получава по 50 лева отгоре „в подкрепа на най-уязвимите в условията на пандемията“, макар да е напълно неясно как точно пенсионерите са пострадали в тези условия.
Разбира се, не искам да кажа, че работещите в администрацията и пенсионерите не заслужават по-високи заплати и пенсии. Само че това извънредно увеличение е очевидно конюнктурно и политически мотивирано, късогледо и безотговорно. Както и цялото безразборно харчене в условията на криза, която, както твърдят самите управляващи, тепърва ще се задълбочава.
Те обаче си купуват още време във властта, без да се интересуват от цената. А сметката я плащаме всички.
Дойче веле