Всеки жител на мегаполис „генерира“ средно по половин тон смет годишно
Андрей Руднев, ТАСС
В ежедневното възприятие глобалните проблеми винаги имат известно изкривяване. Изглеждат като нещо голямо и далечно. Някак неусетно на екологичната ситуация започна да се гледа като на климатичните промени, емисиите на CO2, „мръсната“ енергия и умиращите гори. Виждайки отпадъци на улицата, ние мислим не за глобална заплаха, а за мързелив портиер. Не забелязваме екологична катастрофа, камо ли собственото ни участие в нея.
Но нека да видим числата: според Световната банка годишно в света се произвеждат над 2 милиарда тона твърди битови отпадъци, като до 2050 г. тази цифра може да нарасне до 3,4 милиарда тона. Лептата на Русия в тази маса сега е около 60-70 милиона тона годишно. И това е без индустриалните отпадъци. Днес един жител на мегаполис „генерира“ средно по половин тон боклук годишно. Цифрата е обезсърчаваща.
Отпадъците, при цялата привидна прозаичност на въпроса, всъщност са една от най-сериозните заплахи, които човечеството само си е създало. Именно те заемат едно от първите места в поредица световни екологични проблеми. Най-често срещаният начин за решаване на този проблем е рециклирането, чиято ефективност от своя страна се основава на разделното събиране на отпадъци. Позволете ми да ви напомня, че става дума за разделянето на битовите отпадъци на биомаса, хартия, стъкло, метали и пластмаси.
В Европа този проблем започна да се разглежда сериозно още през 80-те години и вече са постигнати впечатляващи резултати. В Германия например почти 70% от битовите отпадъци се рециклират. А рециклирането на материали се е превърнало в сериозен бизнес с оборот от десетки милиарди долари. В същото време гражданите, които сортират разделно отпадъците си, получават доста значителни „данъчни облекчения“.
15-процентният лимит
В Русия още в съветските времена са правени опити за вторично използване на отделни видове отпадъци и за „поощряване“ на тяхното събиране, например на хартия и стъкло. Но те имаха малко общо с екологичната проблематика. Русия започна системно да се занимава с тези въпроси преди по-малко от десет години. Едва, когато стана наистина катастрофален проблемът с увеличаващите се сметища с огромни количества опасни и вредни вещества в тях.
За разлика от западните държави, в Русия нямаше време за загряване. Дали ще бъдем достатъчно бързи не зависи само от държавата. Технически сме в състояние да осъществим в страната достатъчно големи проекти за вторична преработка. Принос ще дадат и новите „наказателни мерки“ на държавата в областта на третирането на отпадъците. На много места вече се появиха специални съдове за разделно събиране на боклук. Само, че те често се пълнят „по старому“. А според мен именно от това зависи успехът на националната „реформа на боклука“. Само по себе си поставянето на цветни контейнери с надписи, едва ли ще даде търсения резултат. Хората трябва да разбират защо се прави това и до какви резултати води.
Добър пример за това как може да се постигне успех в активното взаимодействие с населението, е разделното събиране на отпадъци в Митишчи край Москва. Там първите контейнери за разделно събиране на отпадъци се появиха още през 2007 г., а през 2018 г градът оглави класацията на „Грийнпийс Русия“ за достъпност на инфраструктурата за разделно събиране на отпадъци. Но дори там най-високите нива за разделяне не надхвърлят 15% от общият обем отпадъци.
Често казват, че „безотговорното“ отношение на отпадъците да се приписва на руския манталитет и затова не може да се направи нищо. Дори в най-ярките на пръв поглед примери изглежда, че „лимитът на убеждаване“ не е голям. Но аз смятам, че това не отговоря на истината.
В чужбина и в Русия
Пропагандата е хубаво нещо, но тя е само част от общата система. Зьщо да не се използва вече съществуващият световен опит. В повечето държави разделното събиране на отпадъци се насърчава със значително намаляване на таксите за извозване на сортираните отпадъци. Има практика, при която гражданите плащат само за транспортираните на смесените отпадъци, докато събраните разделно се извозват безплатно. Множество компании, преработващи отпадъци, доплащат за събиране на определени категории боклук, които икономически са най-изгодни за преработване.
В Русия засега се разчита главно на глобите и забраните. Например под формата на допълнителното екологично начисление за „преработка на опаковки“ или на значително разширения списък на отпадъци, които не подлежат на „заравяне“ (сега в списъка има вече 182 позиции). Подобен метод, дава резултат, но както показва практиката, финансовите стимули са в пъти по-ефективни.
Русия все още е в началото на пътя. Съвсем наскоро беше открита голяма площадка за разделно събиране на твърди битови отпадъци в град Луга. Предприятието веднага започна работа и също толкова бързо се сблъска с проблема на изключително ниското качество на сортиране на отпадъците от домакинствата. Това доведе до нерентабилно високо нарастване на разходите на проекта. И за съжаление, това не е единственият случай.
Все още ни предстои да създадем производствена верига за продукти от преработени материали и да обмислим логистичните връзки, позволяващи на огромна територия правилно да се събират материали, подлежащи на повторна преработка. Тези задачи са много по-сложни от поставянето на контейнери. Но без намирането на решения за тях, ще ни е изключително трудно да се справим дори с ограниченото до 15% за разделно събиране.
„Промяна на оптиката“
При това, разбира се, не трябва да се отказваме от сериозна информационна подкрепа за тези процеси и не бива да разчитаме на някакви вълшебни икономически сили и държава. В конкретния случай „пропаганда“ съвсем не е празна дума. Необходимо е да се повтаря по сто пъти, така че тези, които не са чули да чуят, тези които не са разбрали, най-накрай да го осъзнаят. Това е не само изгодно, но и жизнено необходимо. Нещо повече, според мен, тази тема трябва да стане нещо като мейнстрийм за младежите, които талантливо създават не само оригинални приложения за смартфони и компютърни игри. На практика можем да внедрим много от новите безопасни технологии за преработка на отпадъци, логистичните схеми, системите за автоматичен контрол и оценка на риска.
През май организацията „Росмолодьож“ и правителството на Вологодска област организират общоруски младежки екологичен форум „Екосистема“. Неслучайно „въпросът с боклука“ ще бъде един от основните на него. Нещо повече, за първи път на такъв голям форум услугите и инфраструктурата ще бъдат изградени в унисон с принципа „нулеви отпадъци „. Тоест идеята е не само да се обсъди какво трябва да се прави, но и да се покаже как работи. Целта е не просто да си поговорим, а реално „да променим оптиката“ и отношението към тези екологични заплахи, които сега се възприемат като обикновени ежедневни проблеми.