„Правосъдие за всеки“
На 14 август 2020 г. станахме свидетели на поредния политически и правен властови абсурд в разгара на най-мощните граждански протести от седем години и политическа и институционална криза, обхванала страната. Премиерът Бойко Борисов, явно влязъл в ролята на самодържец, се опита за пореден път да си присвои правомощия, каквито няма и да изнасили парламентарната демокрация с предложения за конституционни промени, които той, неизвестно защо, нарече проект за нова Конституция и свикване на Велико Народно събрание (ВНС). Ясно е, че министър-председателят няма конституционна инициатива и не може да бъде вносител на такива предложения. Това обаче не попречи на Борисов да заяви същите от името на една парламентарна група, която той третира като „своята“ и да се изкаже от името на поне още една, доколкото за внасяне на конституционен проект са нужни 120 народни представители, които той на практика задължи да внесат предложенията. Така главата на изпълнителната власт за пореден път демонстрира, че приема парламента за свой обслужващ орган. Дори само този факт е достатъчен, за да се поиска оставката на Бойко Борисов за пряко нарушаване на Конституцията и поругаване на духа и смисъла на парламентаризма.
Явно е желанието на уморения, объркан и изплашен премиер да се опита да се измъкне от патовата ситуация, в която се намира поради своето скандално управление, и за пореден път да влезе в ролята на „спасител на нацията“. Така би блокирал всякаква възможност за предсрочни избори с внасянето на проект, обвързан с най-малко тримесечен срок за разглеждане и евентуално приемане, поставяйки капан на всички, които искат неговата оставка. Явен е и опитът му да „открадне“ конституционната инициатива, заявена от президента, който пък необяснимо се бави с внасянето на обещания конституционен проект.
Борисов представи зле компилиран проект на чужди предложения за промени в Конституцията, обсъждани години назад във времето, в част от които разпознахме две от идеите на „Правосъдие за всеки“ още от 2015 година и едно от новите ни предложения, представени на 17 юли тази година. Явно пет години са достатъчни на премиера, за да осмисли и приеме идеи, които собствената му парламентарна група е отказала дори да дискутира преди това.
Но в така представените предложения, които май са сглобявани в прословутия джип някъде по магистралите и бяха обявени зад гърба на партийния му актив, който не ги чу седмица по-рано на сборището в „София Тех Парк“, има едно значимо отсъствие – реформата в прокуратурата и ограничаването на абсолютната и безконтролна власт на главния прокурор. Очевиден е страхът на Борисов да се занимае с най-сериозния конституционен проблем на държавата, съдържащ се в два конституционни текста. Той отдавна го направи заложник на сенчестата власт, която определя главните прокурори, а после чрез тях контролира изпълнителната и законодателната власт и се меси пряко в независимостта на съда.
Опитът на премиера да влезе в „конституционно състезание“ с президента и да обезсмисли протеста, като се представи за привърженик на идеята за смяна на модела със свикване на ВНС, е нелеп, циничен и напълно неприемлив. С изненадващите си идеи той иззема инициативата за конституционни реформи на редица граждански организации, а целта очевидно е да не губи контрол над това, което нарече „рестарт на държавата“. Но пък е сигурно, че по този начин отново може да вкара държавата в поредната и този път критична институционална криза и да предизвика тежки последици за цялото ни общество. Не може да позволим това!
Ние не сме против свикването на ВНС, но нека стане със смислен, ефективен и широко обществено и експертно обсъден конституционен проект, зад който да застанат не само партиите, наричащи себе си опозиционни или реформаторски, но и гражданските организации и групи, които искат конституционна реформа от много години насам, както и хората, които протестират вече 36 дни по площадите. Но това не може да е едноличен проект на премиера на едно провалено правителство и изпълняващата „генералски команди“ негова група с присъдружните ѝ „патриоти“, защото времето на „една партия – една държава“ отдавна е отминало и не е добре да си спомняме за хората, които го символизираха, на един от които Борисов е бил ученик!
От тази ситуация има само един изход: оставка на премиера Бойко Борисов, оставка на главния прокурор Иван Гешев, свикване на ВНС веднага – или с проект, предложен от президента, или с една точка – премахване на институцията на самото Велико Народно събрание. Избори, особено за ВНС, организирани и проведени от управляващите сега, не представляват промяна, а подмяна на исканията на гражданското общество!
Призоваваме всички граждански организации и политически партии, които предлагат конституционни промени, да започнат незабавно обсъждане на общ проект за мащабна и ефективна конституционна реформа на съдебната власт. Нека тя да бъде поставена на обществено обсъждане и да се поеме ангажимент за провеждането ѝ в следващото Народно събрание от всички опозиционни партии. Ние от „Правосъдие за всеки“ можем да бъдем модератор и обществен гарант на такъв дебат, доколкото това е нашата доказана тема и дейност.