За две и половина години Бойко Борисов смени девет от министрите си, което прави почти половината кабинет. От това качеството на управлението на страната не се подобрява, тъй като сами по себе си оставките не решават проблеми.

Всъщност налага се усещането, че целта на вече третото правителство на Бойко Борисов не е да решава проблемите и да управлява, а да оцелява във властта. Моделът е все един и същ и няма как да се очаква нещо различно. И ако десет години държавата някак си функционираше, то в последно време застрашително започнаха да се сриват цели системи като здравеопазването, образованието, социалната сфера… Наливането на пари в тях с нищо не подобрява състоянието им. Необходими са радикални реформи, само че те са непопулярни, могат да сринат кабинета и докато Бойко Борисов е на държавното кормило такива няма да бъдат направени. Така че министерските оставки се използват единствено за отдушник на натрупано обществено напрежение.

От първия си мандат до ден днешен Борисов е готов да пожертва всеки, за да оцелее в политиката и властта. По този начин си отидоха смятаните за незаменими и лично верни функционери на ГЕРБ Искра Фидосова и Цветан Цветанов. Сега с поста областен управител на Перник, на който беше трудоустроена, се раздели Ирена Соколова – лидер на Жени-ГЕРБ. И вероятно много скоро ще се раздели и с тази позиция. Тя плати цената за това, че с безхаберието си е допринесла за водната криза в Перник. А отделно с бившия кмет на града Вера Церовска са крили истинското състояние на нещата заради местните избори, които все пак загубиха.

Защо обаче изведнъж, без повод, си отиде социалният министър Бисер Петков, така и не стана ясно. Прав е Йордан Цонев от ДПС, че ако причината е в бавните темпове на работа, които не удовлетворяват очаквания на хората, то с Петков би трябвало да си тръгнат още няколко министри.

Не звучи сериозно обяснението, че колегите му от правителството не можели да работят с него. Май само финансовият министър изпитва такива затруднения. Носи се мълвата, че чашата преляла след заседанието на бюджетната парламентарна комисия миналата седмица, на което Владислав Горанов не присъствал. А Бисер Петков успял да издейства 15-процентно увеличение на заплатите на социалните работници, които протестираха ден по-рано срещу унизителното си заплащане. Петков, макар и трудно, съумя да намери общ език и с майките на деца с увреждания миналата година и да се изработят исканите от тях закони. Именно тези жени не позволиха тогава Борисов да го уволни.

Обяснявайки мотивите на премиера, заместникът му Томислав Дончев, посочи, че освен отличен експерт, един министър трябва да е и добър комуникатор, защото в министерствата се вършели и политики. И понякога едно находчиво, добре артикулирано послание вършело повече работа от действително свършената работа. Е, новата социална министърка Деница Сачева със сигурност ще се справи с пиара по-добре от Петков. Тя е пообиколила различни административни нива в две-три министерства, била е и началник на кабинета на Илко Семерджиев – министърът, който започна здравната реформа в кабинета „Костов“. Големият въпрос обаче е, кой ще върши работата? Още повече, че не само социалното министерство е изправено пред купища проблеми.

На 30 октомври 2017-а министърът на здравеопазването Николай Петров подаде оставка, след телевизионно разследване, че като директор на Военномедицинска академия е давал обществени поръчки в конфликт на интереси. На 10 ноември същата година на тази длъжност бе назначен Кирил Ананиев, който от тогава се опитва да промени нещо в сектора, но среща огромна съпротива в системата и сред обществото.

На 31 август 2018-а тима министри – на регионалната развитие и благоустройството Николай Нанков, на транспорта Ивайло Московски и на вътрешните работи Валентин Радев подадоха оставка, заради станалата няколко дни по-рано тежка автобусна катастрофа край Своге, при която загинаха 20 души. Основната причина се оказа лошият път и в резултат на това тримата си отидоха, а на техните места дойдоха Петя Аврамова, Росен Желязков  и Младен Маринов.

В края на миналата година, след продължителни протести на майки на деца с увреждания, вицепремиерът Валери Симеонов напусна поста си. Напусна го заради думите си „кресливи жени“ и „уж болни деца“. На 21 ноември 2018-а мнозинството в парламента одобри Марияна Николова за вицепремиер, отговарящ за икономическата и демографската политика. Дотогава тя беше началник на политическия кабинет на Симеонов.

От 20 декември 2018 г. с решение на Народното събрание бе закрито министерството на европредседателството. С друго свое решение в сила от 1 януари 2019-а парламентът освободи Лиляна Павлова като министър на европейското председателство. Тя се върна в парламента като депутат за известно време, след което беше предложена от кабинета „Борисов 3“ за вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка и в началото на ноември зае новата си длъжност.

На 5 април тази година народните представители гласуваха за освобождаването на Цецка Цачева. Тя подаде оставка от поста министър на правосъдието заради скандала „Апартаментгейт“. Номинираният от премиера Борисов Данаил Кирилов (дотогавашен председател на правната комисия към парламента) бе избран за правосъден министър.

На 14 май пък оставка подаде Румен Порожанов като министър на земеделието, горите и храните, след скандал с къщите за гости и разследване на злоупотреби с европейски средства в ДФ „Земеделие“. Още на 15 май той бе заменен на поста от Десислава Танева – земеделски министър и във втория кабинет на Бойко Борисов.

Елизабет Дафинова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *