Борисов вярваше, че е успял да се измъкне от подаването на оставка. Смяташе, че е прецакал протестите, ЕС, чекмеджето с пачките и златните кюлчета, президента и всички, отвратени и изморени от управлението му.
Аз съм боса и правя каквото си поискам, – излъчва всяка негова изява от джипката, строителни площадки, села и горски пънове. Но се спъна там, където е най-уязвим – безпросветността.
Работата носи свобода, – заяви той при поредното фукане на асфалтирана отсечка по пътя към Калотина, пътя към Европа. Там се спъна, повтаряйки като зомбиран фразата, която генералът от СС Теодор Айке, ръководител на системата от концлагери, заповядал да се изпише на входа на териториите на смъртта. Така посрещали милионите хора от цяла Европа зловещите Заксенхаузен, Дахау, Освиенцим, Терезин, Грос Розен… Малцина оцелели.
В Бухенвалд, за разнообразие, бил поставен друг надпис: Jedem das Seine – „Всекиму заслуженото“.
Колко символично…
Невежеството този път прегази всички граници, дори на българското търпение. Това не е просто гаф и скандал, това е гавра с историята и трагедията на милиони хора.
Оставката е най-логичната последица.
Оставка!