Интервю за Радио „Фокус“
– БСП внесе четвъртия вот на недоверие срещу кабинета „Борисов“ 3, но премиерът Бойко Борисов заминава за Швейцария, за да участва в 50-ата годишна среща на Световния икономически форум в Давос. Как да разчитаме политическата сатира? Обърнах се за анализ към политолога Арман Бабикян. Премиерът показва завидно самообладание и с аристократично пренебрежение отминава поредния четвърти вот срещу правителството му. Как си го обяснявате, г-н Бабикян?
– Истината е, че това не е първият случай, в който премиерът показва пренебрежение към Народното събрание като инструмент. Той и от трибуната на Народното събрание, макар и в минали мандати, е казвал доста нелюбезни фрази за народните представители. Той е човекът, който си позволи да влезе и за около пет минути да уволни председателя на Народното събрание. Той е човекът, който често не ходи на парламентарен контрол и въпросите му биват отмествани за други дни, докато на публиката й омръзне. Народното събрание не е органът, който в една парламентарна република по Конституция Бойко Борисов уважава. Така че не е първият случай. Той се опитва да се даде да се разбере, че нищо не зависи от този вот на доверие. С пътуването си идва да каже, че той си е постигнал договорките, осигурил си е аритметиката и политиката някак си не го интересува.
– А така ли ще се получи всъщност?
– Дотук поне се е получавало по този начин. Въпреки че всички си дават сметка, че способността на управляващата коалиция и на управляващата партия да управляват вече носи значими щети на гражданите. А се оказва, че лидерът им демонстрира, че единствено аритметиката е важна за него.
– Дали не трябва при така стичащи се обстоятелства и опозицията да бъде по-иновативна? Защото очевидно класическите методи не работят. Този вот не се ли оказва безсмислен?
– Не бих казал, че е безсмислен. Зависи как, разбира се, опозицията ще композира своето поведение в зала и извън зала. Вече виждаме няколко нови неща, ако дълбоко се вгледаме. Едното е, че опозицията, в лицето на левицата конкретно, успя да постигне поддръжката на ДПС, но не само. Защото си позволиха нещо, което в предишните случаи не е ставало – те започнаха преговори за подкрепа и с извънпарламентарни политически сили, което иде да покаже, че точно обратното – не аритметиката, а широкото ветрило от нагласи по темата на вота е любопитно за Социалистическата партия. Това например е ново.
– Този нов момент обаче какъв реален краен резултат ще има?
– Предстои да разберем. Все пак резултат от всички преговори все още нямаме, резултат и от дебата в събранието нямаме. Това, което виждаме в момента, е, че проблемите с екосистемите на практика гърмят през ден.
– Господин Бабикян, може ли да се направи прогноза за поведението на политическите сили, както около екоскандалите, през вота, така и занапред през следващите месеци?
– ГЕРБ със сигурност ще се опита да демонстрира прословутата стабилност, макар и все по-трудно това да се удава на управляващите. Защото един режим, който прилича от много години и е еднолично управление, няма как да заприлича на демократична система, в която виновните са много, а отговорният за властта в един. Няма как човек да приватизира всички успехи за сметка на един и да демонополизира всички неуспехи за сметка на други хора, и на много хора. Така че този фалш все по-трудно ще издържа. Все пак сме в година, в която, както се казва, всяка една от страните си постила, за да може след година да кандидатства за доверието на българите. Същото е валидно и за опозицията, и за извънпарламентарната, и за парламентарната, защото търпимостта към това, което става в България, е важен измерител за това, което ще се случи следващата година.
– На какво разчита БСП, обръщайки се към извънпарламентарната опозиция, освен на ефектен пиар ход?
– Вероятно на отношението по тези кризисни точки, които ще бъдат дебатирани в зала. Защото общественото мнение, нагласата за приемането или неприемането на аргументите, нямат един цвят. Както се казва, въздухът не е ляв или десен, както и водата. И предполагам, че това е част от мотивите за тези разговори. Симптомът, който обсъждаме в момента, на практика е първата стъпка след местните избори, която подсказва едно явление, случило се в София, или най-видимо в София, когато на балотажа сериозен масив от левицата подкрепи десни районни кметове за управление в града, както и сериозен масив от десницата подкрепи опозиционния кандидат за кмет на столицата. Това е първото реално действие, което виждаме, след онзи случай, в който около 130 000 души смениха личните си политически и идейни предпочитания за сметка на битката за демократичното устройство на държавата и срещу едноличния режим.
– Може ли да се мисли, че се задава фронт анти ГЕРБ?
– Поне визуално се правят стъпки в тази посока. До каква степен това ще е ефективно и ще се материализира в общи политически действия, предстои да разберем.
– Възможни ли са предсрочни парламентарни избори или в крайна сметка Борисов ще изпълни отколешната си мечта за пълен мандат?
– Досега не му се е получавало. Ако някой желае да предизвика предсрочни избори, това определено е в ръцете най-вече на властта и в ръцете на Борисов, или в ръцете на другия коалиционен партньор, който не присъства обикновено в Народното събрание, но има мощно медийно, съдебно и икономическо влияние в страната.
– ДПС не присъства, но решава всичко?
– Да.
– Замислям се, господин Бабикян, доколко е възможно на този вот правителството да падне?
– Пак казах, ако това е желанието на Борисов, да, ще падне. Ако той е решил да побегне от властта, то ще падне. Ако той е решил, че сега иска избори, то ще падне.
– Какво може да обуслови решението на премиера?
– Единствено изгодата. Ако той прецени, че за него е по-изгодно да прави избори сега, а не догодина, виждайки спадащия тренд на ГЕРБ и слабата популярност на партията, и лавината от проблеми, би могъл да вземе такова решение.
– Докога Борисов ще има търпението да балансира между различните варианти на възможности? Ето, и с Вас говорим – и едното е възможно, и другото е възможно.
– Това зависи от желанието му, свързано със собствената му политическа кариера. За всичките тези години той е показал, че е склонен да хвърли на кладата всеки свой приятел, сътрудник, лява, дясна ръка, който и да е от структурата на ГЕРБ, стига той да остане в доминантна позиция, какъвто е случаят в момента. Борисов се интересува преди всичко от личния си кариерен път и властови ресурс, а не от системи, независимо дали става дума за партията му или за държавата.
– Да, но скандалите в държавата се трупат – вода, боклуци, електроенергия, здравеопазване. Не е ясно каква ще е съдбата на енергийните проекти, за които много се говори, но реално малко се вижда.
– Да, определено не е ясно. И, пак казвам, той напуска бойното поле само когато изпитва страх, само че за себе си. Във всички предишни случаи, когато е хвърлял оставка, става дума точно за такъв тип отстъпление, когато той изпитва реална заплаха за себе си, за собствената си политическа кариера. Така беше казусът с „Белене“ по време на първия мандат, по време на втория мандат имаше късмета да му се помогне ужасно много и стъпи на гърба на естественото народно недоволство на гражданите и в София, и в страната. Сега нищо чудно, ако се изправи пред неразрешими проблеми, а те се трупат, да постъпи по същия начин. Той не е смел политик.
– Какво би могло да уплаши министър-председателя Бойко Борисов?
– Ако види, че не може той да управлява времето си. Ако види, че друг ще прекрати мандата му, например народно недоволство, или опозицията стане много силна, и външните фактори.
– Или олигарсите?
– Да. Който и да е. Ако той изтърве контрол над политическото време, тогава обикновено действа така.
– Има ли податки, че премиерът е на път да изтърве контрол над политическото време?
– Ако говорим, дали има условия за това, определено да. А дали ще постъпи по този начин, не знам.
– А дали има податки, не само условия? Дали оттук-оттам вече не се вижда, че той нещо изтървава краищата?
– Дотолкова, доколкото всички около него нямат гаранции за собствената си страна в сделката, защото коалирането или участието в отбора на Бойко Борисов обикновено е сделка, то тогава този риск съществува. На този етап, както виждате, в доста странна позиция, на една ръка разстояние, са и партии като АТАКА, и Марешки, и т.н., които сякаш са с властта, но много внимават докога.
– Господин Бабикян, Борисов ако си тръгне, какво идва на негово място?
– Ако Борисов си тръгне, от чисто конституционна гледна точка, идва служебен кабинет, преди да се проведат избори.
– Ясно, ясно. Говорим съвсем буквално за политическото празно пространство, което ще бъде заето, но от кого?
– Е, Вие ме карате да кажа резултата от не състояли се избори, което няма как да направя. Все пак трябва да знаем какви конфигурации ще се образуват, кой точно ще се яви на тези предстоящи, когато и да са, избори. Факт е обаче, че все по-малко гражданите са склонни да чакат някой друг да решава вместо тях. Така че, както и във физиката, и в политиката празни пространства трудно се търпят.