Европейската комисия иска страната ни да прекрати дискриминацията на вносните храни
Въведените квоти за български храни в търговските вериги са нарушение на европейското законодателство. Това обяви днес Европейската комисия. ЕК съобщи, че отправя искане към БЪЛГАРИЯ да премахне дискриминационните мерки, задължаващи търговците на дребно да третират по-благоприятно местните хранителни продукти.
Ако до месец София не вземе мерки, Брюксел ще стартира следващата фаза на процедурата за нарушения.
Миналия месец управляващите прокараха спорни нормативни промени, с които задължиха хипермаркетите да излагат по виден начин и да осигуряват „достатъчно пространство“ за местни храни – мляко, риба, прясно месо и яйца, мед, плодове и зеленчуци, а сиренето и млякото да са направени поне 90% от българско сурово мляко. Сдружението за модерна търговия и независими експерти предупредиха властите, че ще си имат главоболия с Брюксел, но не бяха чути.
ЕК пише до София:
„Тези задължения ограничават свободното движение на стоки, залегнало в Договора за функционирането на ЕС, тъй като създават по-благоприятни и по-конкурентни условия за предлагане на пазара за местните хранителни продукти, което води до дискриминация на сходните вносни продукти.
Законодателството ограничава свободата на търговците на дребно да избират своя асортимент, да определят подредбата на продажбените си площи и да адаптират веригата си на доставки. Такива ограничения могат да бъдат оправдани само с императивни съображения от общ интерес, като например общественото здраве, и трябва да бъдат подходящи и необходими за постигането на тази цел.
Поради извънредните обстоятелства, произтичащи от свързаната с коронавируса санитарна обстановка и отслабването на икономиките в ЕС, е абсолютно необходимо да се запазят свободното движение на стоки и свободата на установяване. Неоправданите пречки могат да подкопаят колективните ни усилия за запазване на свободния и ефикасен превоз на товари в целия ЕС и капацитета ни за борба с тази безпрецедентна криза, в духа на европейската солидарност.
Поради това България разполага с един месец, за да отговори на опасенията на Комисията. Ако не получи задоволителен отговор, Европейската комисия може да реши да изпрати на България мотивирано становище.
Това ще е вторият етап на наказателната процедура.