Ето какъв е моят възглед за смяната на статуквото.
Корнелия Нинова обявява номинацията на Румен Радев за кандидат премиер на обединената опозиция и започва активна кампания за консолидация на опозиционния вот с център БСП.
Сега ще обясня, защо мисля, че това е най-печелившият и невъзможен сценарий. Глупостта е най-подценявания фактор в политиката, но е и най-мощния след алчността. Ето защо тази идея изглежда едновременно напълно прагматична и неосъществима.
Единственият политик с голяма подкрепа зад себе си, който може да се сблъска челно с Борисов е Румен Радев. А единствената партия, която може да изхвърли Бойко Борисов от играта е БСП при определени условия. Тъй като Радев е президент с ограничени правомощия и е в друга писта не може да бъде ефективен и да предизвика преки политически последици. Той е извън изпълнителната власт, което му връзва ръцете. По тази причина не вреди истински на ГЕРБ, въпреки добрите си намерения, а всяко действие и думи срещу тях Борисов умело обръща в позитив за себе си – последният пример е датата на изборите, но има много подобни, включително темата за промени в конституцията.
Единствената партия, която може да бъде сериозна опозиция на ГЕРБ е БСП, която обаче сама не може да победи коалицията Борисов-Пеевски (ДПС). Корнелия Нинова, както и предшественците ѝ Миков и Станишев не паднаха в капана да влязат в коалиция с ГЕРБ и това е техен същински принос за демокрацията.
Костов и десните са големите предатели на прехода, но това между другото. БСП не може да спечели достатъчно доверие, за да управлява. Има всякакви причини за това – партията нанесе тежка травма с късния живковизъм, лукановата зима и виденовото безобразие, които не се забравят. Да лансират днес Румен Гечев, който говори по икономически въпроси е гавра с паметта и показва, че въобще не разбират какво причиниха на България, но и това е между другото. БСП днес няма нищо общо с БСП на виденов и луканов, още по малко на Живков (Борисов е инкарнация на Тодор Живков), но въпреки това плащат цената за миналото от което така и не можаха да се освободят и да преосмислят.
Така или иначе БСП днес има много по-малко общо с комунизма, отколкото ГЕРБ (най-вече манталитетно, но и биографично), но клеймото е върху тях – това е положението.
Корнелия Нинова е амбицирана да стане премиер, което е съвсем разбираемо, но резултатите, които постига на избори не предполагат това да стане факт. Ако продължи да стои на чело на БСП тя може да прибави гласове само чрез друга политическа фигура. Това е Румен Радев, който бе посочен от нея за кандидат-президент и който днес се ползва с голяма популярност. Ако бях на нейно място бих го убедил да бъде номинация за премиер и да се откаже от президентството, защото само той може да донесе допълнителни гласове на БСП, а никой от останалите протестиращи, които търсят място под парламентарното слънце не би възразил, а всички с малко ум и интерес биха се наредили под знамето на този силен опозиционен блок, разбира се с подходящи предложения за бъдещото участие във властта и политическа дипломация. Това направи Станишев с Орешарски през 2013 г. и спечели. После сам пропиля собствената си добра работа с номинацията на Пеевски и всичко останало, което знаем. но началото му беше много добро. Преди изборите той се дръпна, защото знаеше, че дразни много хора, номинира добър експерт с десен профил и спечели като по учебник, въпреки второто място на БСП.
Ако днес Нинова и Радев направят същото не само ще са първи, но и ще отнесат конкуренцията – не само от ГЕРБ, но и от извънпарламентарната опозиция, заедно със Слави Трифонов. Мисля, че това е изписано и поради тази причина е невъзможно. Сега ще обясня защо. Защото в политиката всичко е лично, обратно на банално изградената представа от гледане на мафиотски филми.
Корнелия Нинова ревнува популярността на Радев и не може да си представи, че след всички усилия, които полага той е по-популярен от нея, камо ли да го прави премиер – място, което в нейните очи ѝ се полага по право след дълги години в опозиция и вътрешнопартийни битки.
Радев мисли, че политиката е идеален и наивен свят в който като си президент и кажеш, че слънцето изгрява от Изток всички ще ахнат и ще тръгнат след теб, но няма да направи нищо, за да държи топла връзка с партията, която го направи президент, че дори я обижда отвреме на време.
Борисов мрази Радев, защото го усеща като истинска конкуренция и заплаха за егото, което замъглява преценката му и го кара да прави свръхреакции, като нахлуването на Гешев в президентството, което всъщност бе истинската причина за разпалването на протестите. Интересно е, че никой от тях не си дава сметка за реалната картина отстрани, но засега Борисов извлича максимална полза, защото Радев и Нинова не могат да се стиковат и насочат енергията си в една посока – срещу него.
БСП наистина воюва с Радев и това не е медийна измислица. На всички въпроси за номинацията за втори мандат на Радев Нинова и депутатите от левицата отговарят уставно – ще видим след изобрите. Това на политически език означава – добре е Радев да си търси друга работа. Това са ясни и недвусмислени знаци. Ако нямаше разрив най-логичният отговор би бил: „Разбира се, че Радев ще е нашия кандидат за изборите за презиздент, които са след няколко месеца. Той е успешен президент, издигнат от нас и няма причина да не го подкрепим за втори мандат.
Лично аз не виждам какво ще се промени след парламентарните избори, че да бягаш от директен отговор на този въпрос и да увърташ с процедурни правила на БСП.
Някой вярва ли на Нинова когато казва, че ще пита структурите и тогава ще реши дали да подкрепи Радев за втори мандат. Няма защо да ги пита – всички са за и от сърце. Увъртането по този въпрос означава едно – разлом между БСП и Радев, който изцяло играе в полза на Борисов. Но да се върна на главното – Борисов няма да падне на тези избори, защото Радев и Нинова не играят в синхрон и не се възползват от очевидната им възможност, която няма да се повтори. Просто трябва да излязат от личните си ограничения и да направят стратегически съюз с ясно разпределени роли, които да следват. А това е най-трудното.
В политиката всичко е лично, а най-трудното е да прескочиш себе си, ограниченията си и да видиш по-надалеч.
В този смисъл Борисов е единствения политик, който съм виждал да евоюлира и оцелява, въпреки тежките удари, които аха да го убият и после го правят по-силен. Неговият патологичен нарцисизъм го кара да се променя, за да оцелява, а когато трябва и да се смирява. Направи ужасен компромис с егото си когато прие Шиши (Делян Пеевски) за ментор през 2013 г., но все още е премиер и няма никакво намерение да отстъпва след 4 април този пост.
Корнелия и Радев не могат да направят същото и ще загубят по отделно и заедно от тази грешка. Нинова не може да го номинира за премиер, защото не може да си представи, че друг освен нея е реален претендент, а Радев не може да позволи на БСП да му се бъркат в каквото и да е, въпреки, че имат пълното право, защото те го направиха президент, а биха могли да го направят и премиер. Мисля, че само това е един от възможните сценарии за промяна на статуквото, но дори и на мен ми изглежда фантастичен, поради банални, битови и егоцентрични причини, но най-вече поради глупост.
Явор Дачков