Президентът нарече проблемите с истинските им имена. Клакьорите на властта призовават президент и премиер „да се разберат“. Това не е междуособица, а конфликт между морал и липса на морал, между закон и беззаконие. Думите са на евродепутата Иво Христов, който участва в предавенето „Крум Савов LIVE“.
Ще познаете кой работи за сегашната власт по призивите: „Нека Борисов и Радев седнат и се разберат“. Това е начин да се минимизира, да се дедраматизира конфликтът. Но това е конфликт между закон и беззаконие, между морал и липса на морал, между корупция и правила. Целта е да се сведе този конфликт до някакъв вид междуособица и сблъсък на его. По това ще разпознаете клакьорите на властта, коментира Христов.
На въпрос на водещия дали президентът не изглежда самотен на моменти, той отговори: „Бих казал, че това е една горда самота“.
Президентът успя да изрече нещата такива, каквито са. Той нарече мафията – „мафия“, мутрите – „мутри“. Преди всички говорехме същото помежду си, напомни евродепутатът. Според него Румен Радев няма как да е самотен, когато в определени дни се събират над 100 000 души на площада. Просто българите са обществено инертни и едва сега, напоследък се събудиха. Това е значимо събитие. Площадите са пълни, в различните дни – различен брой хора, но социологията регистрира 70% недоволни, които наястояват за оставка, отбеляза още Христов.
Ние, които сме преживели и промените през 1989 г., знаем, че в момента, в който бъде преминат Рубикон, изведнъж всички ще се издокарат борци с герберизма и със стария режим. Просто чакат момента, добави бившият началник на кабинета на президента.
Не са верни внушенията, че действията на президента Радев се изчерпват само с приказки – той ползва пълната гама от своите правомощия, включително вето. Например в понеделник върху промените в изборния закон, които елиминират машинното гласуване – още едно доказателство, че се гласят фалшификации, напомни Иво Христов.
Българите не бива да се надяват на решаваща помощ от Брюксел. Всичко е в наши ръце, смята евродепутатът от групата на Социалистите и демократите.
Съмнявам се, че Бойко Борисов ще присъства на дебата за върховенството на закона в България, който ще се проведе на 5 октомври в Европейския парламент. Той отдавна не се среща дори с българските граждани очи в очи. Практически не е ходил в българския парламент, трудно си представям да дойде в Европейския парламент, кометира Иво Христов.
В България Борисов вече не смее да се появи сред хората. Виждаме го само на режисирани срещи, които винаги се държат в тайна до последния момент и на които активът на ГЕРБ и още неколцина го аплодират. Но това е платена любов, която не може да заблуди никого. В Европа също, каза евродепутатът.
Тъжното е, че България се превърна в първата евродиктатура. Сиреч – в първата диктатура с благословията, парите и политическата протекция на Европа. Брюксел бавно проглежда, тъй като в продължение на десет години беше блъфиран с мита, че Борисов е гарант на проевропейския курс на България. Всички тук знаем, че в парламента няма нито една антиевропейска партия. Проевропейският курс е обект на национален консенсус, но в Брюксел чиновниците на различни нива бяха зобени с тази дезинформация с години. Това се правеше от заинтересованите – от ГЕРБ и техните присъдружни партии през годините, обясни той.
Както се казва в законите на драматургията: „Царя го играят придворните.“ У нас диктатора го играят „мисирките“, той сам ги нарича така. Те създадоха този фалшив ореол около Борисов, като не задават адекватните въпроси. Не питат Борисов за къщата в Барселона или за всичките разкрития от последните години, които бяха по едно седмично. В разни периоди той беше представян от тях като строител на съвременна България, който инспектира през два дни с хеликоптер, джип и прочее своите вечно незавършени строежи. След това ни беше пробутван като геополитик, като помирител на Западните Балкани, като някакъв балкански Бисмарк. Това беше смешно, разбира се, за всички, които имат макар и малко разум в главата. Днес мнозинството прогледна, убеден е Иво Христов.
Параноята на премиера вече заема кинематографични размери – дронове, пратки на жени и т.н. Всичко това се приема, отразява, протича през микрофоните на журналистите и стига до гражданите без никой да разруши тези абсурдни алибита, които са въпрос на едно питане, продължи той.
По отношение на сесията в Брюксел – тя ще повдигне българския въпрос редом с полския и унгарския, с които Европейският парламент се занимава традиционно през последните години. Смятам обаче, че българският проблем е много по-драматичен. Ние се върнахме в 1989 г. ГЕРБ сведе свободата на словото до нивата от 1989 г. Дори в епохата на перестройката имаше свободни трибуни, сега почти не останаха такива. По отношение на свободните избори – загубихме това, което бяхме научили. В първата част от прехода гласувахме свободно, с всички кусури на нашата избирателна система, в последните години трудно може да се говори за честни избори. Това е причината за страха от служебен кабинет. Сегашното мнозинство държи да контролира изборите. Когато имаш вътрешен министър и можеш да пуснеш на свобода тарторите, които купуват гласове, да им осигуриш протекции; когато можеш да осигуриш свободното циркулиране на парите в изборната нощ; когато използваш различни лостове като НАП и прочее институции, за да притискаш политически опоненти, ти държиш всички карти. Така се правят избори по герберски, така искат да направим и следващия вот, каза Христов.
По време на изборната кампания за Европейски парламент през 2019 г. из страната, около събранията със симпатизанти на БСП, винаги се навъртаха разни местни мутри, които респектираха хората – гледаха ги лошо, обикаляха наоколо, после притесняваха хората, които са имали неблагоразумието да присъстват. Така ГЕРБ правят избори – по-зле, отколкото във времената на Алеко Константинов, обобщи Иво Христов.