В партийния си памфлет обръщение г-н Ахмед Доган е пропуснал да изложи виждането си за проваленото правителство на Денков, което партията му избра и продължава да подкрепя.
Мен като гражданин ме интересува най-вече това, а съдбата на г-н Пеевски е второстепенен проблем от вътршнопартиен характер донякъде, но по-скоро е казус за правоохранителната ни система или най-вече „тест“ за държавността.
България ще се върне ли към суверенитета и върховенството на закона или ще бъде вилает на Пеевски, или който там дойде след него.
Това, че англосаксонската визия за развитието на света, която тук наричат „цивилизационен избор“ или „евроатлантизъм“, няма да запази доминиращата си роля, го знам отдавна. Че светът ще бъде многополюсен и много регионални сили ще търсят мястото си в него, също не е някаква велика новина.
За мнозина, с изключение на дехуманизираната измет, която плюскаше за Коледа изродска торта, гарнирана с човешки крайници, всичко това не е бляскаво прозрение, върху което си струва да разсъждаваме дни наред.
Респективно, геополитическият анализ на г-н Доган е интересен, но не мога да го нарека „програмен“ и не мисля, че се нуждае от чак толкова прецизен анализ. Нека други направят дисекция на написаното от почетния председател на ДПС.
За нас, останалите, е далеч по-важен въпросът за войната и мира. Кой и защо реши родината ни да заеме страна в един военен конфликт, който има потенциал от регионален да прерастне в глобален. Докога България ще продължава да разходва финансов ресурс, който няма, за една изначално провалена и безумна военна авантюра на разлагащия се хегемон?
Счита ли г-н Доган, че даденото от Денков и Габриел съгласие за незабавен прием на мигранти в замяна на „Шенген по вода“ е „постижение“ на правителството, което г-н Пеевски и партията му яростно подкрепят?
Аз, например, колкото и да съзерцавам и обследвам картата на Европа, не разбирам как точно бихме се възползвали от това благо, от тази манна небесна – забележете ПО ВОДА!
Какъв е интересът на държавата ни да приюти и изхранва хиляди афганистанци, за да бъде приета частично в митническия съюз без никаква конкретна перспектива за пълноправно членство.
Това са важните въпроси, свързани с бъдещето на родината ни. И би било интересно тях г-н Доган да анализира и пречупи през своя философски поглед.
И понеже вече втори ден всички говорят за изложението на г-н Доган, та и аз да не остана по-назад съм длъжен да отбележа още един сериозен пропуск, който докторът-философ е допуснал.
А именно – как, след като е толкова загрижен за съдбините на българския народ, г-н Доган и ДПС решиха, след като се запознаха с „програмата“ на Кирил Петков, която същият изложи в рамките на заседанието на националния съвет на ПП (онзи запис), че правителството, излъчено от тези недоразумения би могло да бъде „полезно“ за държавата ни?
Не намери ли почетният председател на ДПС нищо смущаващо в това, което всички чухме, от устата на Петков, Василев и останалите членове на Политбюро на „добрите сили“, както тези маргинали сами нарекоха себе си?
Страхил Ангелов