Две години минаха, в които герберските фелдфебели не можеха да мачкат парламента, и всички забравихме какви страшилища са. Ето, събраха се с БСП и ДПС, почувстваха се силни, подхванаха изборния закон и само за ден го направиха на трески.
Добре, очакваше се, че ще върнат бюлетините. „Хартиената коалиция“, която Бойко Борисов заформи с хората на Корнелия Нинова и Ахмед Доган, се беше очертала още в миналия парламент, а сега се оказа достатъчно мощна, за да прокара каквото си иска законодателство. А тройката искаше на следващите избори да се гласува с хартия, не с машини. Примирихме се, че отново съмнителни и малограмотни партийни активисти ще броят бюлетини, ще драскат протоколите с изборни резултати, ще влачат насам-натам чувалите с изборни книжа. Но
бруталният начин, по който герберите разкъртиха Изборния кодекс,
беше отрезвяващо напомняне за правната диващина, която бележи доминираните от тях парламенти.
И така, как ще се гласува според новата герберска система? Влиза избирателят в секцията, вътре го чакат машина и хартиени бюлетини. Той си избира – дали да гласува чрез устройството или с хартията. Предпочита, примерно, машината. Въвежда си вота, както преди, а машината отпечатва бюлетина – не контролна разписка като сега, а „бюлетина от машинно гласуване“, както я нарекоха герберите. Секционната комисия я подпечатва, а избирателят я пуска в урната. Чиста работа? Не, ама изобщо.
При старите правила, след края на изборния ден машината разпечатваше протокол с изборните резултати за съответната секция, които се съхраняваха и на флашки, за да се използват за изчисляване на националните изборни резултати. Сега обаче ролята на машината ще приключи в момента, в който всички избиратели в дадена секция си пуснат бюлетините в урната.
Няма вече машинни протоколи, няма електронни памети.
Отново неподготвени партийци ще броят бюлетини – този път и хартиени, и „машинни“. На устройствата няма да се разчита за нищо повече, освен да приемат вота на избирателя и да му отпечатват бюлетина. Ако на някой му хрумне да оспори изборните резултати, в машините няма да се намери и следа от гласуването – нито данни на флашки, нито разписки.
И тогава в главата на всеки разумен човек изниква въпросът: а за какво изобщо са ни машините? Като гласуваш с хартиена бюлетина, пускаш я в урната, после комисията я брои. Като гласуваш с машина, тя ти отпечатва „машинна бюлетина“, която също пускаш в урната, после комисията я брои. Добре, каква е разликата? Ами, няма такава! Само при втория случай имаш един посредник в лицето на машината, между себе си и урната. И трезвомислещият човек, естествено, ще се запита за какво му е такъв посредник. Нали и в единия, и в другия случай имаш хартиена бюлетина, която ще се брои от хора. Очевидно е, че такъв посредник е ненужен.
Герберите успешно превърнаха машината в скъп принтер
(на стойност няколко хилядарки) – точно както подигравателно я определяха противниците й досега.
Това е перфидна тактика – да се изпразни машинният вот от реално съдържание, да се направи да изглежда ненужен и излишен, така че накрая хората сами да си кажат: ами за какво ни е, да се маха! Тук удобно ще пасне прокарваната отскоро теория, че гаранционният срок на устройствата така или иначе изтича, така че няма проблем да се отървем от тях.
А каква е цената на тази заобиколна ликвидация на машинния вот? Пълното разнебитване на изборната система броени месеци преди следващите предсрочни избори, които всички очакваме. Нормални и отговорни хора ще постъпят ли по начина, по който герберите направиха? Нали от средата на 2021 г. държавата се пренастройва за избори чрез машинен вот. Купиха се устройствата, разработиха се правила и процедури, обучиха се хора, натрупа се опит и практика в три поредни вота (един от които беше две в едно – президентски и парламентарни). Дават ли си сметка герберите какво усилие беше това и колко струваше, в буквален и преносен смисъл? И сега всичко беше зачеркнато, буквално с един замах.
Всъщност нещата стоят дори по-лошо
Ако се бяхме върнали към нещо, познато от миналото, щеше да е по-добре. Гласуването само с хартия е зло, но е добре познато зло. И паралелното гласуване с хартия и машини е зло, но също е известно от близкото минало зло. А сега какво? Някакви бюлетини, които са хем машинни, хем хартиени, за които тепърва ще се мислят процедури, механизми, гаранции и защити, с които да се приведе абсурдното нововъведение в действие, без да потрошим напълно изборната система.
И ще трябва да го мислят други – изборни чиновници, добросъвестни наблюдатели и експерти, защото герберите освен нагло самомнение не показаха кой знае каква компетентност.
Всички предимства на машинния вот ще бъдат изгубени
и всички недъзи на хартиения не само ще се върнат, но и ще бъдат подсилени. А изборите чакат буквално зад ъгъла! За кога ще се подготвяме и пренастройваме?
Изниква резонният въпрос: защо постъпиха така? Отговорът е пак същият – следващият вот ни чака след Нова година. А тогава я камилата, я камиларя. Сега ГЕРБ-СДС, БСП и ДПС с тяхното мнозинство имат лукса да правят какво им щукне на акъла. При ново пренареждане на парламента може и да го нямат. Това ги тревожи и затова щурмуваха изборния закон като руската армия Украйна – прибързано, неподготвено и безогледно. Затова насметоха накуп всичко, което им беше трън в петата – и машинния вот, и изборния район в чужбина, и огромния брой задгранични избирателни секции, и проекта за е-вот – все неща, от които предимно други политически сили извличат изгода, а не те.
Струва ли си заради това да се внася хаос в системата? Струва ли се да се докарат следващите избори до катастрофа? За тях отговорът очевидно е положителен, стига да им позволи да се сдобият с така желаното предимство на следващия вот. А сметката отново ще я плати обществото.
Людмил Илиев, Сега