Съветникът на бившия премиер Кирил Петков по външно-политическите въпроси Весела Чернева е издавала на Скопие българската позиция по присъединяването на РС Македония към ЕС.
Този скандален факт стана ясен в парламента днес от изслушването на шефа на ДАНС Пламен Тончев, който разкри, че се води досъдебно производство за теч на информация от българските институции към тези на Република Северна Македония за вдигането на ветото от София над Скопие за присъединяване към ЕС.
„По линия на контраразузнаването е установено, че съветник към премиера към онзи момент е съгласувал позициите на МВнР с гражданин на Северна Македония“, обяви директорът на ДАНС, като визира Весела Чернева, за която тогавашният външен министър Теодора Генчовска (днес зам.-министър на отбраната.) твърдеше, че е де факто титулярът във ведомството.
Става въпрос за пращането на извадка от секретен документ в интернет сайт. Достъп до този документ са имали двама души извън състава на Агенцията“, разкри още Тончев.
На 24 май Чернева праща имейл до Министерството на външните работи, като тексът предвижда правата на българите, включването им в Конституцията на РСМ и изпълнението на Договора за доросъседство да бъдат извадени от преговорната рамка и да бъдат включени в необвързващи изявления на френското председателство, които неясно как вменяват на ЕК ангажимент да следи състоянието на българскота малцинство, съобщи още министърът на външните работи в оставка Теодора Генчовска.
Още когато поех поста министър на външните работи по време на първата ми среща с министъра на външните работи на Република Северна Македония, първото ми изречение към него беше: „Г-н министър, комуникирайте само с мен“. За съжаление, това не се случи, разказа Генчовска.
„Представителите на Северна Македония продължиха да търсят контакт у нас извън външно министерство с цел постигане на пробив основно ключовото българско искане – механизъм за проследяване на изпълнението на договора от 2017 г., както и по отношение на референцията за македонския език. На 10 януари, в доклада си за заседанието на КСНС, външно министерство алармира, че в рамките на процеса РСМ ще продължи да следва няколко основни линии на поведение – ще продължи да разчита предимно на външния натиск, ще демонстрира конструктивност и ще отправя множество обещания. Ще търси неформални отстъпки и създава прецеденти, ще се стреми да разделя институциите в България по темата Северна Македония, като търси начин да се ангажира само с отделни български представители, с цел да изолира от процеса българските институции с експертиза по темата. И така да отслабва българската позиция, а при възможност да постига пробив в нея“, допълни Генчовска.
На 02.08.2022г, визирайки двойнствената политика в кабинета „Петков“ по отношение на Скопие, Генчовска признава в интервю за „24 часа“: „Много често бяхме изненадани, че чувахме от Скопие неща, които ние вече бяхме разработили. Бяхме информирали за тях МС, следвайки институционалния подход. Но после виждахме тези наши предложения, но вече обърнати по друг начин, което беше доста притеснително. А понякога колегите от Скопие вече знаеха какво ние ще им представим“.
Това е национално предателство, заяви днес от трибуната лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов по повод разкритието на шефа на ДАНС.
„Говорим за класическа държавна измяна. ПП би трябвало да ги е срам да влязат в залата. Всички предатели преди ПП поне са правели това криейки се, гледайки хората да не ги разберат. Продължаваме предателството дори не се крият“, атакуваха от „Възраждане“.
В НК Раздел II.
Предателство и шпионство, четем
Чл. 103. Който, изпълнявайки държавна служба или поръчение пред чуждо правителство или международна организация умишлено ги води във вреда на републиката, се наказва с лишаване от свобода от десет до петнадесет години, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 9. (лишаване от право да заема държавна длъжност и лишаване от ордени и медали)
Чл. 104. (1) Който издаде или събира с цел да издаде на чужда държава или на чужда организация информация, представляваща държавна тайна, се наказва за шпионство с лишаване от свобода от десет до двадесет години, с доживотен затвор или с доживотен затвор без замяна.
(2) Ако деецът доброволно разкрие пред органите на властта извършеното престъпление, наказва се при смекчаващи обстоятелства.
(3) Информацията, представляваща държавна тайна, се определя със закон.