Едва ли има нормален човек, който да не е останал изумен от изненадващото съобщение, че правителството на Борисов възнамерява да закупи още осем американски изтребители Ф-16. Едни 2 милиарда и кусур лева вече заминаха по първата партида, нищо, че „стоката“ я няма и се планира да я получим след няколко години. От какво е предизвикан новият зор – никой от властта не казва. Нейна самоинициатива ли е тази поредна авантюра или е заради „партньорски“ натиск?
Само болен мозък, заразен от пълна безотговорност, може да склони на такава стъпка в ситуация на драстичен срив на икономиката, неизпълнение на приходите в бюджета и затъване в дългове, трагично положение на общините, увеличаване на безработицата и насред пандемия. Но въпреки това теглиш заем, за да подпомагаш чужда държава. Да, България се превръща в голям инвеститор в икономиката на САЩ. И главно с парите напред, а за стоката „ще видим“.
Още маса въпроси възникват след срещата на Борисов с представителите на „Локхийд Мартин“ и Херо Мустафа онзи ден. Разбираме например, че министерството на Каракачанов вече е пуснало писма-заявки, свързани с проучване на възможностите за придобиване на въпросните самолети, на нови три координатни радара и друго високо технологично оборудване.
За конкурси, тръжни правила, обществено обсъждане и дума не може да става. С пари от последния заем от 5 млрд. ли ще се плаща, дето уж беше за „буфери“ и пенсии, или ще се тегли нов милиарден дълг? Доста по-богати държави от нас все още не са достигнали да дават 2% от БВП всяка година за отбрана и не се канят скоро да го правят, като Германия например, но Борисов, ГЕРБ и патериците му явно са решили да се правят на по католици от папата.
Някои логично свързват предприетата стъпка и с геополитическото шикалкавене на днешните управници. Нещо като опит да се омилостиви Вашингтон заради факта, че сме се вързали с „Турски поток“ и АЕЦ „Белене“. Да не им излязат обаче криви сметките накрая, защото по правило Америка не търпи конкуренция и едва ли ще позволи ключово присъствие на Русия, колкото и народът ни да я чувства близка.
Не на последно място си струва да припомним, че у нас не останаха и обучени пилоти. Да впрягаш „каруцата пред коня“, като замиташ проблемите в собствения си двор, говори за криворазбрана далновидност и за поведение на сервилна колониална администрация.
А дали пък моментът не е избран по принуда? Заради разклатената власт на режима „Борисов“ от нестихващите протести и бродещия призрак на исканите оставки? Защото всичко намирсва на бартерна сделка за покупка на индулгенции с държавни милиарди. Поредната „такса спокойствие“ срещу гаранции за нов мандат. Америка е наясно, че „задникът“ на Борисов гори. Затова сега е и точното време да му поискат следващата сума срещу „трансатлантическа солидарност“. Досадна подробност е, че този задник излезе златен за данъкоплатците, но на някои им харесва. Народът може да го ненавижда – много важно. Може да е хаирсъзин, ама е от „правилните“. Дали да не се готвим за четвъртия му мандат, изглежда вече го назначиха.
Валентин Георгиев