Премиерът подмина демонстративно гроба на Гоце Делчев, гневни са войводите
Със сериозна критика излизат от ВМРО на визитата на премиера Кирил Петков в Скопие вчера. В позиция, разпратена и до медиите, войводите считат, че е надут медиен балон и е проведен кризисен ПР и нищо повече не е постигнато. „Да, нашите отношения със Скопие се нуждаят от нова енергия и дори може би реклама, но не е добре да се самозаблуждаваме“, предупреждават от ВМРО и правят коментар на изказванията на Кирил Петков:
Първо, дали ще казваме Република Северна Македония, или само Северна Македония прилича просто на някаква любезност от наша страна. На подарък за отпушване на отношенията, с който нищо не губим. Но не е съвсем така. Македония е регион. И част от него е в днешна България. И България по никакъв начин не бива да се отказва исторически от употребата на думата „Македония“. Нашият герб е базиран на идеята за Мизия, Тракия и Македония. Окончателното подаряване на думата Македония на Скопие и Атина е грешка. Затова и когато става дума за Северна Македония, добре е да се напомня, че част от северната част на региона Македония е в днешна България.
Върху друга част от северния дял на региона Македония е обособена република, която носи това име. И която има обща история с България. Колкото до „отказа“ от териториални претенции от страна на Скопие, това е почти комично. Но комично по-скоро за България. След вековни борби за Македония стигнахме до това, че… Македония великодушно декларира, че няма претенции към нас. Да не говорим, че РСМ отдавна е записала в Конституцията си, че уважава териториалната цялост на съседите си. Днес с вербална нота преразказват Конституцията си, което си е просто медиен балон.
Второ, да посетиш Скопие и да не отидеш на гроба на Гоце Делчев – това не се беше случвало на български държавник. А вчера Кирил Петков просто подмина демонстративно гроба на Гоце Делчев. И то в деня, в който хората в София чакаха с часове да си купят юбилейната монета, издадена от БНБ по повод 150-годишнината от рождението на войводата. Има и още нещо. Когато българският премиер подминава символа на борбата на българите в Македония за освобождение и обединение, дава поле на македонизма и легитимира грабежа на българската история. Това не е просто протоколен гаф. Разбираемо е, че не може и не бива да се говори единствено за история, но чак такова загърбване на историята граничи с национално нехайство. Нещо повече – това може да се разчете като категорично отстъпление от Рамковата позиция на България, гласувана от 44-тото НС и реално препотвърдена от всички партии в настоящия парламент с декларацията след КСНС миналия понеделник.
А чак такова предоверяване на икономическите фактори граничи с наивност. Само в последните десетилетия поне пет пъти в отношенията на двете ни страни са звучали такива ентусиазирани нотки за ЖП линии и какво ли още не. Резултатът е известен. След като столетие едната страна пречи на прословутата ЖП линия, какво ни кара да мислим, че ще се активира в следващите месеци?
Трето. Поставянето на фашизъм и България в едно изречение е неприемливо. В какъвто и да било контекст това води до оплитане в обяснения. А премиерът не е особено подготвен в тази област. Ясно е, че до средата на миналия век етническото определение и самоопределение за мнозинството от населението в Македония е българско. Това е важното. Ако някой ще говори за български фашизъм, първо е по-добре да се сети за македонисткия сталинизъм. Намесата на двете човеконенавистни идеологии няма нищо общо с изначалната картина в Македония в онези десетилетия – тя е безусловно българска.
Четвърто. Кирил Петков употреби формулировката „македонци с българско самосъзнание“, което приема тезата на Скопие, че в РСМ живеят само македонци, а българите са определяни с пейоративните българофили и българомани.
Пето. Няма народи от двете страни на границата. Има един народ от двете страни на границата. И няма просто някакви българи в Македония. Българите в днешна РСМ са държавотворният народ. Част от който в десетилетията на титовизма възприема политическата македонска идентичност и за свой народностен етикет. В този смисъл в днешна РСМ живеят и хора с българско самосъзнание. Които са същият този народ. И чиито права трябва да бъдат ясно – и подчертано – защитени конституционно в Скопие. А не просто упоменати като едно от малцинствата.