Не са без основание обвиненията, че се опитва еднолично да командва партията
Защо българските избиратели не могат да припознаят БСП като алтернатива на ГЕРБ, въпреки че 10-годишното управление на тази партия е омръзнало на мнозина? Защо, въпреки усилията на лидера на лявата формация Корнелия Нинова и младите ентусиасти, с които тя се обгради, БСП не съумява да спечели доверието на българските граждани? Има едно нещо, което страшно много пречи на Нинова.
От самото поемане на най-високия партиен пост тя се е вторачила в Борисов и сякаш води лична война с него, забравяйки за идеите, посланията и целите на социалистическата партия. Вторачила се е до такава степен, че публиката остава с усещането, че просто иска да го измести от премиерския стол, за да му натрие носа.
Почти няма изказване на Нинова, декларация от парламентарната трибуна или позиция по някаква тема, която да не завършва с пряко обвинение към ГЕРБ и конкретно към Борисов, че е виновен за създалата се ситуация, трябва да понесе политическа отговорност и да си подаде оставката. При нея сякаш всичко е подредено така, че да завърши с
„Картаген трябва да бъде разрушен!”
Според политолога Страхил Делийски, „ако зачеркнем имената Бойко Борисов и ГЕРБ, нищо няма да остане от посланията на БСП“. Именно в това вторачване той намира главното основание гражданите да не припознават социалистите, въпреки широко разтворената ножица у нас между най-богатите и най-бедните. „Но за да ги припознаят, трябва да имат собствена физиономия. За да имаш физиономия, трябва да знаеш какво искаш, а за да знаеш какво искаш, трябва да знаеш кой си. Само с разговор на равнище: „Вижте колко зле са управляващите“ физиономия не се гради. Защото легитимната реакция е: „Ти пък много ли си добре?“, казва политологът.
Въпреки широко рекламираната „Визия за България”, от нея не произлезе нищо конкретно. Тя остана едно добро теоретично пожелание в бъдеще време, някаква концепция, потънала вече в някое чекмедже в партийната централа. Не бяха извадени конкретни леви идеи, политики и предложения, които да бъдат представени на обществото като алтернативи на погрешни или непопулярни действия на правителството. БСП така и не разви своята версия в дългосрочна стратегия как трябва да изглежда България и какво трябва да се случва в страната.
Реагира се на момента, импулсивно
по злободневния скандал и след два-три дни тази тема е забравена, защото е станало някакво друго безобразие, на което партията бърза да реагира. Всичко приключва без последици, без гонене на управляващите до дупка. Някой например скоро да е чул нещо за некачественото строителство на пътищата в България? Темата стана актуална след жестоката катастрофа край Своге, но умря със заминаването на Елена Йончева за Брюксел. Нямаше кой да я подхване от нея и да я продължи, докато цялата истина не излезе на яве след щателни проверки, включително от органи на Европейския съюз. А нали никой не вярва, че шосетата и магистралите у нас вече се строят по-качествено според международните стандарти и изисквания? Всъщност Бойко Борисов, АПИ и останалите замесени се отърваха само с лека уплаха, след шумната, но краткотрайна акция на лявата опозиция. Пожарникарска работа, както се казва!
И тук идва вторият проблем –
волно или не Корнелия Нинова копира Борисов,
подражава му като начин на поведение. Не са съвсем без основание обвиненията на нейни вътрешнопартийни опоненти, че се опитва еднолично да командва партията, въпреки уверенията й, че решенията били колективни – на Изпълнителното бюро или на Националния съвет. „Малка“ подробност е, че членовете на Бюрото или повечето от тях ги е посочила тя, а в пленума 2/3 са нейни поддръжници и затова никак не и е трудно да прокарва своите виждания. Така през пролетта на миналата година успя да прокара ината си за тримесечен бойкот на парламента, въпреки че част от ръководството и някои депутати роптаеха тихо и изказваха несъгласие.
В този контекст са и чистките, които Нинова предприе на „Позитано” 20 под претекст, че няма пари. Председателката на БСП направи два пъти съкращения на апарата, но съкратените не бяха нейни хора. А при второто помитане на партийната централа преди седмица петимата, отишли си от Организационния отдел, явно са заподозрени в близки отношения с основния й, макар и необявен още, опонент за лидерския пост – Кирил Добрев. Той е човекът, отговарящ за структурите и организационната работа в партията. Поради същите подозрения неотдавна Нинова се лиши и от личната си пиарка, с която е работила години наред.
Кризата с коронавируса допълнително разстрои отчетно-изборната кампания на БСП и лиши евентуални претенденти за председателския пост от възможност да проведат свои предизборни кампании. Ето защо може да се каже, че Нинова си е осигурила служебна победа без конкуренция, когато и да е прекият вот за най-високия партиен пост – дали през юни или през септември, в зависимост от епидемиологичната ситуация в страната.
Ако се вгледаме и в последния скандал,
който избухна между лидера на социалистите и председателя на Пловдивската областна организация Георги Гергов, ще видим, че той пак се върти около личността на Бойко Борисов и неговото управление. Нинова и местните структури, които й симпатизират, скочиха срещу изказано от Гергов положително мнение за премиера и мерките на управляващите в периода на извънредното положение.
„Драмата не е каква идея има БСП за това, което ще се случва в България от тук нататък, а драмата е кой какво мнение има за Бойко Борисов“, отбелязва Страхил Делийски.
Не пропусна да хвърли някоя и друга съчка в огъня и лидерът на ПЕС Сергей Станишев заявявайки, че на този етап битката за лидер на партията не му е интересна, „защото се вижда само ритане по кокалчетата“. По думите му нямало политическа дискусия за посоката и профила на БСП, нямало представени платформи, за да могат хората да вземат информирано решение и да направят избор.
Че Станишев няма да участва в надпреварата за председателското място, едва ли ще разстрои някого в партията, освен неколцината ветерани от времето на незабравимата тройна коалиция. Но че БСП се нуждае от физиономия, това е безспорно..
Елизабет Дафинова, „Банкер“