От поредното голямо разцепление най-много би спечелил президентът Радев
Политическата криза, която 3 месеца разтърсваше София след местните избори през ноември м.г., засега изглежда уталожена, след като Цветомир Петров от ПП-ДБ беше избран да оглави временно Столичния общински съвет. Този компромис, също като раждането на сглобката в Народното събрание, не мина без драми, тъй като Петров получи поста с гласовете на общинари от БСП и „Възраждане“. Това се случи, въпреки че партийните централи на социалистите и националистите бяха наредили да не се правят никакви компромиси с ПП-ДБ и ГЕРБ в София – нали на национално ниво са опозиция на управляващата сглобка. Политическият трус удари и Народното събрание – трима депутати от „Възраждане“ бяха изхвърлени от парламентарната група на партията.
Макар че започна с гласуването в столичния парламент, кризата в партията на Костадин Костадинов засега остава с неясни причини. В БСП, която също се подпали около внезапния обрат в Столичната община, вътрешната битка обаче е между отколешни и доста добре очертани противникови лагери. Редиците на столетницата са вечно неспокойни; междуособиците особено се засилиха, откакто Корнелия Нинова се окопа на партийния връх и започна безмилостно да прочиства БСП от вътрешните си опоненти. А
столичната партийна организация остана най-големият и важен бастион
на нейните противници.
Тежките вътрешни битки започнаха още преди 5 години, когато се проведоха последните европейски избори. Тогава пролича, че БСП навлиза в период на упадък под водачеството на Нинова, и опозицията поиска оставката й като партиен лидер. Тя отказа под предлога, че трябва да защити БСП от политически и икономически лобита, които се опитват да овладеят партията. В последвалите раздори мнозина, които враждуваха с лидера, бяха изгонени или си тръгнаха сами.
БСП-София беше ударена директно – през февруари 2022 г. „Позитано“ 20 отстрани лидера на столичните социалисти Калоян Паргов от поста му. Следващата драма настъпи през февруари 2023 г. Тогава от партията бяха изключени 14 опозиционери, като окончателно загуби партийната си книжка и най-ожесточеният противник на Нинова – бившият член на ръководството на БСП Кирил Добрев. Паралелно с това соцлидерът влезе в остър, публичен конфликт с президента Румен Радев. Навремето именно тя го вкара в политиката и на практика го изведе до „Дондуков“ 2. Държавният глава обаче нямаше желание да стои под крилото й – той не само беше развил апетит да управлява пряко страната, но скришом започна да разширява влиянието си в БСП, при това точно за сметка на Нинова.
Така постепенно се очертаха новите враждуващи лагери вляво.
Изгонените и напусналите БСП се групираха в коалицията „Левицата“,
която гравитира около президентството и се целеше в Нинова. В БСП-София се окопитиха бързо след свалянето на Паргов и избраха за свой лидер Иван Таков, който запази линията на съпротива срещу Нинова. Хората му даже отказаха да я номинират за депутат в столичните избирателни райони за парламентарните избори през април 2023 г. Тогава Таков презрително коментира, че под ръководството на Нинова БСП е деградирала до „дребна бутикова организация за търгуване на управленски постове“. Това беше оценката за краткото участие на столетницата във властта чрез кабинета „Петков“, в който самата Нинова си избра поста на икономически министър.
Така създалият се разлом в партията не се затвори дори за местните избори, когато уж БСП трябваше да бъде единна и консолидирана. Точно обратното се получи – столичната организация на практика тръгна сама да прави избори. Хората на Таков не само принудиха „Позитано“ 20 да приеме за кандидат-кмет синдикалистката Ваня Григорова, но дори успяха да прокарат създаването на местна коалиция с „Левицата“, където се бяха събрали конкурентни на БСП и враждебно настроени към Нинова политици. Соцлидерът изтърпя това със стиснати зъби, но докато течеше предизборната кампания с нищичко не подкрепи Григорова. Надхитряването между двете групи продължи и след вота, когато „Позитано“ 20 гръмко обявяваше, че подкрепя позицията на БСП-София да не се водят преговори с ПП-ДБ и ГЕРБ. А в същото време Нинова и обкръжението й бяха наясно, че общинските съветници на БСП (почти до един поддръжници на Таков) всъщност скришом обсъждат възможността да се сглоби управленска коалиция в София.
Тук стигаме до ключовия момент –
БСП-София подкрепи не само избора на Цветомир Петров, но си разпредели с ГЕРБ комисиите на общинския съвет, където на практика се коват политиките на столицата – финанси, транспорт, екология, всичко. Това стана под предлога, че София се нуждае от „работещ общински съвет“ – на практика същият аргумент, който използва мнозинството на сглобката в Народното събрание. Нинова чакаше от засада – от „Позитано“ 20 мигновено обявиха, че общинарите на БСП вече представляват само себе си и им се заканиха с партийни наказания. От обкръжението на Нинова се понесоха обвинения към столичната организация в „предателство, сводничество и клиентелизъм“ (по думите на Румен Овчаров). Разни по-малки партийни организации заклеймиха общинарите, други ги подкрепиха.
Така семената на отдавна посятия раздор разцъфтяха бурно. Въпросът остава дали това ще доведе до поредно голямо разцепление в БСП. Засега това изглежда доста вероятно. Нинова няма съчувствие към водачите на изпадналата извън контрола й столична организация. А настоящата ситуация ще осигури идеален повод да я прочисти и усмири. Всъщност, соцлидерът при всички случаи трябва да удари тежко поне по общинарите, сред които е Таков. Ако остави случилото се в СОС без последствия, ще се изложи на критики, че официално отхвърля сглобката в София, но скришом я подкрепя. Голямата неизвестна е колко далеч може да стигне в наказанията, без да настрои срещу себе си цялото БСП-София и да го накара да се откъсне от партията.
Защото, случи ли се така,
„Позитано“ 20 ще понесе най-големи щети.
Вярно, Нинова ще разполага с една по-консолидирана партия, ако се отърве от всичките си врагове. Това може да бъде важно в София, където на практика БСП-София се превърна в отделна партия, която води самостоятелна политика. Да не говорим, че в края на 2024 г. предстоят нови избори за председател на БСП и това прави важно за Нинова да установи пълен контрол над столетницата. От друга страна, това може да означава, че столичната организация ще изгори до земята. Да се изгради наново ще бъде адски трудна задача, ако ли не и неизпълнима.
Още повече, че при такъв развой най-много ще спечели президентът Радев. Държавният глава вече е наясно, че едва ли може да извади от „Позитано“ 20 здраво окопалата се Нинова. За да създаде собствена партия, която да поведе след края на мандата си, ще му бъде по-удобно да използва отломките от самата БСП. Това всъщност представлява и целият проект с коалицията „Левицата“, където се консолидират бивши отцепници и опозиционери от БСП. Столичните социалисти биха могли да помогнат и с друг проект – за движението „3 март“, което президентството лансира. Тази идея засега няма никакво съдържание. Лидерите на БСП-София показаха, че могат да постигат добри резултати на избори, а от това Радев се нуждае, за да събере отбор от перспективни политици, с които да работи в бъдеще. Това е възможният път за него да възстанови силно отслабналите си политически позиции.
В БСП настъпва време разделно. Партията и преди е преживявала тежки разцепления, които са пораждали нови политически сили. Сега обаче съпротивителните й сили са далеч по-слаби от миналото след годините на жесток упадък. Като нищо партията може да се превърне в суровина, която да подхранва амбициите на президента.
Людмил Илиев