Управляващите от ГЕРБ скоростно предложиха отмяна на скандалната законова поправка, гласувана миналата седмица, с която се въвежда възможност за нарастване в пъти на дълговете към фирмите за бързи кредити. Шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова е внесла поправка към Закона за държавния бюджет за 2021 г., с която се отменя гласуваният текст, внесен от независимия депутат Спас Панчев. Той гласи, че финансовите институции, различни от банки, могат да начисляват „разходи при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит“ в размер, не по-голям от двукратния размер на главницата. Това на практика е неустойка, която се явява нелихвен разход по заема.

Ако текстът не бъде отменен, излиза, че при изтеглен заем от 500 лв. и неизпълнение на някое от условията в договора – например да се осигури поръчител в рамките на три дни, само след няколко дни задължението на клиента може да нарасне с 1000 лв. и да стане общо 1500 лв. за по-малко от седмица. След това, ако кредитополучателят започне да изпитва затруднения да връща подобна сума, върху нея започва да тече неустойката за просрочие (10% годишно). Това е отделно от редовната лихва по кредита, която по закон може да е максимум 50% на годишна база.

В гласувания текст бе записано, че въпросните разходи за неизпълнение на задължения по договора не се считат за „прекомерни“ по силата на Закона за защита на потребителите или „накърняващи добрите нрави“ по Закона за задълженията и договорите. От правна гледна точка това е опит да се дерогират съществуващите законови защити срещу агресивните практики на фирмите за бързи пари да надуват задълженията на клиентите си неограничено, след като беше въведен таван върху лихвата от 50%.

Заради обществения отпор срещу промяната депутатите от ГЕРБ обявиха, че става дума за грешка, и обещаха текстът на Панчев да отпадне. Омбудсманът Диана Ковачева бе обявила, че ако това не се случи, тя има готовност да сезира Конституционния съд. Над 130 адвокати от цялата страна призоваха президента Румен Радев да наложи вето върху разпоредбата от Закона за потребителския кредит, която развързва ръцете на фирмите за бързи кредити да търсят огромни неустойки от клиентите си, без това да може да бъдат атакувано в съда. Според тях приемането на неустойки, двойно по-големи от дълга, е „крещящ лобизъм в интерес на финансовите институции“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *