Управляващите изненадващо са включили в дневния ред на парламента за сряда решението за свикване на Велико Народно събрание (ВНС). Точката е първа в дневния ред на заседанието.
Само допреди дни председателят на временната комисия за новата конституция Десислава Атанасова говореше за предстоящи дискусии с експерти по проекта и не се очакваше толкова скорошно гласуване на предложението, което изглеждаше забравено от управляващите през последните месеци. Така решението ще бъде взето без да е имало реални дебати по предложенията.
Това е поредната стъпка в процедурата по приемане на нова конституция, макар че към момента няма изгледи тя да завърши успешно, тъй като за свикване на ВНС са нужни над 160 гласа, а от БСП и ДПС вече обявиха, че няма да подкрепят инициативата.
Под внесения проект за решение са се подписали 127 депутати от ГЕРБ, „Обединени патриоти“ и „Воля“ на Веселин Марешки.
Борисовската конституция и рестартът
Че ГЕРБ ще внесе нова конституция обяви премиерът Бойко Борисов в разгара на антиправителствените протести през лятото. Тогава той обясни, че така ще се рестартира държавата и ще бърза да го направи. Обяви и дата за гласуването – 4 ноември, но тази дата отмина, а до днес нямаше изгледи гласуването да се проведе скоро. Премиерът също така обеща, че ще подаде оставка в деня, в който парламентът гласува такова решение. Към момента този сценарий е малко вероятен.
Още през лятото се появиха подозрения, че Борисов просто се опитва да замаже очите на недоволните и да си спечели време, докато протестите утихнат и дойде зимата. От ГЕРБ отричаха, но месеци наред темата беше забравена.
Освен начина, по който беше предложен, проектът на ГЕРБ бе скандален и с някои решения. Например – в първоначалния му вариант се предвиждаше прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да има законодателна инициатива – правомощие, което имат само депутати и правителство. Впоследствие ГЕРБ се отказа. Друго предложение беше да се отнеме от президента правомощието да назначава главния прокурор и председателите на върховните съдилища.
Комисията и Конституционният съд
За обсъждане на проекта и внасяне на евентуални промени в него управляващите сформираха парламентарна комисия, която бе оглавена от депутатката от ГЕРБ Десислава Атанасова. Опозицията отказа да участва в комисията, която досега е имала едно-единствено заседание. Президентът Румен Радев пък заяви, че тя противоречи на действащия основен закон и сезира Конституционния съд. Очаква се той да се произнесе идната седмица, а според депозираните пред него становища на различни юристи комисията на ГЕРБ е противоконституционна. Именно изчакването на решението на КС бе обяснението на управляващите за липсата на заседания на комисията.
Математиката и Венецианската комисия
За да бъде свикано ВНС, трябват повече от 160 гласа, а управляващите не разполагат с толкова. Дори отцепниците от левицата все пак да подкрепят решението, то пак би събрало най-много 145 гласа подкрепа, ако групите на БСП и ДПС останат твърдо против. Засега няма индикация те да са променили становището си.
Междувременно конституционният проект на ГЕРБ бе разкритикуван от Венецианската комисия към Съвета на Европа, с чието мнение управляващите се кълняха, че ще се съобразят. Преди дни комисията излезе със становище, че започването на конституционната реформа не е предшествано от широк публичен дебат, а проектът е изготвен в рамките на парламентарното мнозинство, без никакъв външен принос.
От институцията за пореден път настояха да се премахне недосегаемостта на главния прокурор у нас. В първоначалния си проект ГЕРБ направи точно обратното – даде му повече правомощия.