ГЕРБ ще опита да спаси недосегаемостта на главния прокурор през Конституционния съд. В последния работен ден на 48-ото Народно събрание, без обичайните фанфари, цялата парламентарна група на ГЕРБ-СДС е сезирала КС с искане да тълкува понятието „независимост на съдебната власт“. Въпросът им е дали освен независимост от другите две власти – законодателна и изпълнителна, понятието включва и независимост между трите органа на съдебната власт – съд, прокуратура и следствие. Искането на ГЕРБ е разпределено на съдията Филип Димитров.
То явно има връзка със специалния механизъм за разследване на главния прокурор. Такъв беше предложен от служебното правителство и от „Демократична България“, но 48-ото Народно събрание стигна само до първо четене на проекта. Механизмът е част от ангажиментите, поети от България в плана за възстановяване. Приемането му е задължение на българските власти и след решението по делото „Колеви“ на съда в Страсбург още от 2009 г. Главният прокурор Иван Гешев обаче изобщо не е доволен от проектите и вече ги обяви за противоконституционни и насочени лично към него.
В искането си до КС сега ГЕРБ обяснява, че предстои парламентът да прави съдебна реформа, която ще засегне баланса между трите органа на съдебната власт. За нас е важно да знаем къде е мястото на следствието в системата на органите на съдебната власт, пишат ГЕРБ, явно имайки предвид идеята на „Възраждане“ главният прокурор да се разследва от шефа на националното следствие. В момента директорът на националното следствие е зам.-главен прокурор, т.е. подчинен на главния.
ГЕРБ припомнят модела на съдебната власт от периода на Третото българско царство, при който прокурорите и следователите са били към съда. „Не е известно тогава обществото да е имало забележки към съдебната власт, а нейният авторитет е бил безспорен, доколкото няма документирани сведения за обратното. Което означава, че тя е функционирала добре“, пише в искането.
Според ГЕРБ както следствието сега е подчинено на прокуратурата, така може да мине и „под шапката“ на съда и разказва как при приемането на Конституцията от 1991 г. се е стигнало от съдии-следователи до следователи макар и идеята следствието да бъде прикрепено към прокуратурата да е била отхвърлена като недемократична от тогавашния главен прокурор Мартин Гунев. В последствие статута на следствието е продължил да деградира през законодателни промени. В искането се сочи още, че ако в бъдеще Висшият съдебен съвет се раздели на две – прокурорски и съдийски, то ще се циментира подчинението на следствието на прокуратурата.
„Ако следователите и тяхната респективна организационна структура не бяха фактически изгубили високия си конституционен статус, може би в момента някои животрептущи въпроси, като например: „Кой да разследва главния прокурор?“ или „Кой да преследва корупцията по високите етажи на властта“ нямаше да съществуват и щяха да са се решили от само себе си“, пишат още депутатите от ГЕРБ.