Главният прокурор Иван Гешев вече е проумял, че дните му като такъв са преброени. Не го признава, защото това би било краят на най-голямата му мечта. Тя дори не се е въртяла в главата му като млад, защото все пак е знаел докъде му стигат силите и знанията. Сбъднаха я други, за свои цели и като наказание на цялото общество.

Като всяко противоприродно нещо и това скоро ще свърши. Гешев ще си има работа отново с прокуратурата, но в друго качество и страна в съдебния процес. И тогава адвокатите, които сега клейми, обижда, обвинява и арестува, ще му бъдат особено нужни.

Такъв е животът – един ден някой ти лиже подметките, след време същият ти плюе в лицето. Гешев знае как става това – практикува го.

Недялко Недялков, Пик: „И предпочита (Гешев) да лови предимно селски обирджии от махалите и бостаните… „.

Същият Недялко е славен трубадур на Гешевите подвизи, но когато вятърът смени посоката – Недялко се обръща чевръсто.

Юридическото си образование Иван Гешев завършва в школата на МВР в София. Кариерата му започва в Пето РПУ в столицата, където работи като оперативен работник и следовател. Изоставя пагона и облича тогата през 2006 г. в Софийската районна прокуратура.
През 2012 г. отива в Софийската градска прокуратура, а през юли 2016 г. за първи път се състезава сам със себе си, когато Висшият съдебен съвет го избира за шеф на Специализираната прокуратура. Гешев я превръща в репресивен орган, сравняван със средновековната инквизиция, времената на Сталин и Вишински, на Хитлер и Роланд Фрейслер…

Пеевски, Борисов, Цацаров и компания помогнаха на Гешев да направи огромна крачка от школата в Симеоново до върха на обвинението, но тя не е по силите му. Затова, в желанието си да избие този комплекс, Гешев се опитва да доказва колко величав е. Пробва нискоразряден хумор, сложи си каскет, търчи из страната, провежда някакви акции, прави политически изказвания и др. Резултатът е гротеска, но малцина се замислят, колко хора и съдби са разбити от несекващите опити на Гешев да се доказва.

Но има едно качество, което трябва да му се признае – агресията. Преследва, притиска, унижава, мачка, пресира набелязаните жертви. Не търси аргументите на закона – удря с бухалката на неограничената власт и безнаказаността. Това го опиянява, превръща го в от главен обвинител в главен палач – издава присъди и налага наказания. Ролята на изпълнител обаче вече не му харесва и все по-често го виждаме като диктатор на държавата „Прокурория“. Нанесе се да живее в държавен имот с държавна охрана. Превърна служителите в системата за защита на свидетелите в преторианска гвардия. Подчини МВР и службите с помощта на Пеевски и ги вкара в коловоза на насилието. Страхът на корумпирани политици и управленци му позволи да се почувства господар на много съдби и кариери. Това е неговият наркотик.

Затова Иван Гешев, милиционерът по душа, с мантия на обвинител, е готов на всичко, за да остане на своя Олимп. „Мой, мой е този свят“, – крещи с всяка своя дума и жест Гешев, досущ „Диктатора“ на Чарли Чаплин.

Да се споменава думата съвест, когато говорим за Гешев, е неудачно. Но той трябва да знае, че дори бедните духом имат проблеми със съня, когато знаят какви са ги вършили. „Безполезен помияр е всеки, който се стреми към висок пост, без да е способен на самоанализ“. Тежките думи са на един от най-изявените любимци на Хитлер – Ото Скорцени.

Гешев знае как е станал главен прокурор. Знае също, че рано или късно ще плаща цената, но не иска да го признае дори пред себе си. Болният от власт отказва да признае заболяването.

А въпросите към него се увеличават с всеки изминат ден.

– Защо не разследва появилите се снимки и записи, в които премиера Борисове до чекмедже с милиони и златни кюлчета в него и с пистолет на него? Чуждестранни лицензирани и с международен авторитет лаборатории се произнесоха, че записите са автентични.

– Защо нито веднъж не извърши проверка на произхода на милионите на Делян Пеевски?

– Защо отказва да разследва приватизацията на „Булгартабак“ и последвалото й закриване?

– Защо не разследва Владислав Горанов, който като финансов министър и пряко отговорен за неполучените, според самия него над 700 млн от хазартни фирми на Васил Божков?

– Защо не предприема разрушаване на незаконния дворец на Доган в Росенец, както се случва с незаконни къщи в различни селища?

– Защо не разследва придобиването от Доган на ТЕЦ „Варна“?

– Не разследва също решението на МС пристанището към същия ТЕЦ да бъде предоставено на Доган дори без да плаща такси!

– Защо не разследва неплатеният ДДС в размер на над 10 милиарда през последните години?

– Защо не разследва сигналите за безобразия в Регистъра по вписванията?

– Защо продължава да твърди, че името на Делян Пеевски не се среща никъде по разследването фалита на КТБ, когато именно Пеевски е бил най-големият ползвател на пари от банката – над 1 милиард, заедно с майка си?

– Защо не разследва сделката по присвояване на около 1 милиард чрез продажбата на Виваком, най-големият актив на КТБ?

Още много въпроси чакат отговори от Гешев. Те разбиват на пух и прах помпозните твърдения на Гешев на онази прокурорска сбирка в „Бояна“ какви чутовни успехи е постигнал. Тепърва ще отговаря за униженията на които подложи кметиците на „Младост“ Десислава Иванчева и заместничката й Биляна Петрова. Две разсипани съдби, както и на техните близки. Гешев знае, че това е „мръсна поръчка“, както и че жената, с която живее познава много добре главния свидетел на прокуратурата. ВСС днес си затваря очите пред този крещящ конфликт на интереси, но утре ще е различно.

Ще лъсне и лъжата с броя на делата, които Гешев е водил, внесъл в съда и как са завършили. За споразуменията, които е сключвал.

Ще му бъде търсена сметка за десетките арести на хора, без реални доказателства. Месеци и дори години някои от тях гният в килиите, защото така диктува интереса на шайката, към която Гешев се присъедини с 200…

Днес няма да се занимаваме повече с него. Припомняме тези неща, за да стане ясно за пореден път, защо хиляди по площадите в страната скандират за неговата оставка. Тепърва той ще бъде герой на репортажи, анализи и коментари. Но не в сегашното служебно качество. Рано или късно фалшивите наполеоновци отиват на бунището. В неговия случай – рано. А най-страшното, от което той наистина има основание да се страхува, е че ще бъде обект на действия на истински юристи, които ще приложат закона прецизно и справедливо. Това наистина е кошмар…

И накрая да припомним един наистина грандиозен парадокс. През 2019 г. Община Благоевград врачи за пореден път награди в чест на убития от мафията италиански магистрат Джовани Фалконе. Сред наградените са тогавашният председател на КПКОНПИ Пламен Георгиев и тогавашният зам.-главен прокурор Иван Гешев. Тези двамата с награди на името на антимафиота Фалконе!

Пламен Георгиев попадна в скандала „Апартаментгейт“, бе му поискана оставката и той се раздели с поста. По-късно, въпреки общественото неодобрение, премиерът Борисов го награди с консулска длъжност във Валенсия.

Другият награден – Гешев, е човекът, за когото над 50 дни хиляди българи скандират: „Гешев е позор! Оставка и затвор!“

Ако се сравнят биографиите и направеното от Фалконе и Гешев – макар самото сравнение да е обидно – ще лъсне космическата разлика между борба срещу и в служба на мафията.

Най-логично е двамата веднага да върнат наградите, защото позорят името на Фалконе! Но няма да го направят, защото са това, което са…

Оставка!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *