Няма нужда от създаване на прокурор с правомощия да разследва главния. Това е записано в становище на държавното обвинение по новия законопроект на ГЕРБ, с който се предвижда създаването на такава фигура. Промените бяха предложени от управляващите в опит да отговорят на критиките за недосегаемостта на главния прокурор. Проектът им обаче предвижда „специалният прокурор“ да бъде избиран от Пленума на Висшия съдебен съвет, където главният прокурор по традиция има силно влияние и може да обърне гласуването както иска, т.е. на практика да си избере кой да го разследва.
Не е необходимо да има „прокурор по разследването срещу главния прокурор“, се твърди в становището, подписано от заместничката на Иван Гешев Даниела Машева. Тя напомня решението на Конституционния съд (КС) от юли, според което всеки прокурор би могъл да образува дело срещу началника си. В него КС посочи, че шефът на държавното обвинение няма правомощие да контролира делата срещу себе си. Досега обаче никой прокурор не е образувал дело срещу шефа си.
Самият Гешев твърди, че е „почти невъзможно“ да извърши престъпление във връзка с работата си. Преди два месеца той заяви пред депутати, че нямал никакви притеснения от създаване на фигури за контрол.
В становището на Машева се посочва, че главният прокурор също е гражданин, а според конституцията всички граждани са равни пред закона.
„Този принцип сам по себе си създава невъзможност от възползване на главния прокурор от каквито и да било привилегии, отличаващи го от всички останали граждани“, обяснява тя. Освен това пак в конституцията е записано, че всеки прокурор е независим, т.е. може да образува разследване, а главният няма право да му се меси. Прокуратурата може и да е единна, но не е централизирана, пише Машева.
„Прокурорите вече не са подчинени на главния прокурор при упражняване на прокурорските им функции“, твърди тя. Машева посочва, че само ръководителите на прокуратурите по места са началници, но не и по отношение на дела и преписки.
Главният прокурор наистина има правомощие за методическо ръководство на всички прокурори, но то е „асбстрактно правомощие“, пише Машева. То никога не се реализира по отношение прокурор или преписка, допълва тя. Главният дава само общи методически указания по определена група дела – например как се разследва грабеж, кражба и т.н.
Конкретно е правомощието му за контрол за законност. Той се прави, когато един прокурорски акт се проверява по инстанциите – например решение на районния прокурор се обжалва пред окръжния и т.н. В този смисъл главният може да отмени решение, но и това правомощие се упражнява само в определени случаи, твърди заместничката му.
Прокуратурата е против новата фигура, но ако парламентът я приеме, държавното обвинение ще изпълнява закона, пише Машева.
„В случай на преценка на наложителност от въвеждане на фигурата на прокурор по разследването срещу главния прокурор и довеждане до край на тази законондателна инциатива, прокуратурата ще организира изцяло дейността си в съответствие с новите нормативни изисквания“, пише Машева.