Във вторник Конституционният съд ще допусне за разглеждане искането за тълкуване на основния закон, с което главният прокурор Иван Гешев пожела да му бъде разяснено кога може да разследва президента, съобщава „Свободна Европа“ след своя проверка. Междувременно се е наложило прокуратурата да отстрани недостатъци във въпросите си.
Конституционното дело беше образувано на 27 януари, в същия ден, когато шефът на обвинението адресира въпросите си към институцията. Затова и правеше впечатление, че новини за допустимостта на тълкувателното искане няма вече месец и половина. Подобно протакане на процедурата пък влиза в конфликт с чл. 20, ал 1. от Правилника за организацията на дейността на КС, който гласи, че допустимостта на искането се разглежда в 20-дневен срок от образуването на делото.
Оказа се, че за забавянето има причина. И тя е, че Конституционният съд е поискал от главния прокурор да „отстрани недостатъци“ в оформлението на въпросите си, са съобщили източници на „Свободна Европа“.
Има стандарт за питане до нас – да има мотивировка и след това да се изнасят въпросите, не може КС да ги търси разхвърляни по текста, както е в случая, обясняват още от съда.
Говорителят на прокуратурата потвърди, че е имало „искане за уточнение“, което обвинението е направило. „Не става дума за редакция, има незначителни промени“, допълни той.
Оказва се обаче, че заедно с „оформлението“ и някои промени в словореда на първите въпроси на главния прокурор има и редактирани изцяло въпроси.
Става дума за питането, с което Иван Гешев иска КС да му разясни дали прокуратурата трябва да прекрати или спре проверка или разследване, по които са установени данни за престъпление на държавния глава.
„Въпросите около конкретния казус бяха доста многословни и не боравиха особено с терминология. Разбира се, главният прокурор запази смисъла им, но звученето е по-издържано“, коментират източници от КС.
Така например е преработен първоначалният въпрос на Гешев, който звучеше по следния начин: „Необходимо е тълкуване и с оглед наличието на противоречиви становища относно: само по себе си установяването – в рамките на образувано досъдебно производство – на наличие на данни за съпричастност на президента, респ. вицепрезидента, към извършването на престъплението, което е обект на разследване или друго престъпление, свързано с престъплението, което е обект на разследване, съставлява ли основание за прекратяване на наказателното производство или за спирането на наказателното производство“.
След редакцията за „отстраняване на неточности“ този въпрос звучи доста по-стегнато и може да бъде допуснат, твърдят от КС. „Смисълът е същият, но звученето му е съвсем друго. То най-общо стъпва върху чл. 103, ал. 4 от Конституцията, който казва, че президентът не може да бъде задържан и срещу него не може да бъде преследван наказателно. На тази база вече главният прокурор пита дали това означава „забрана за действия с процесуален характер“, както и „включва ли конституционната норма забрана за наказателно производство“.
Иван Гешев адресира тълкувателното си искане до КС в края на януари. В поредица въпроси той пита какво е държавна измяна и може ли президентът да бъде преследван от закона по време на мандата си, въпреки че има имунитет. Първоначално в искането не се правеше връзка с конкретен казус, а беше уточнено, че „абстрактният характер на тълкуването, което извършва КС, не изисква задължително наличие на определен, конкретен правен спор“.
Ден по-късно главният прокурор съобщи, че питането за имунитета на Радев е за конкретен случай. По-късно пресцентърът на държавното обвинение публикува записи на президента, който обсъжда с командира на Военновъздушните сили (ВВС) генерал-майор Цанко Стойков проверка на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) за назначаването на съпругата на президента Десислава Радева за пиар на ВВС през 2014 г.
След като редица юристи съобщиха, че прокуратурата извършва нарушение на закона с разпространяването на СРС-та, от държавното обвинение започнаха да наричат записите „веществени доказателства“.