Гледаме втори епизод на сериала „Мишо Бирата“, казва Емануил Йорданов

 

Влизаме в зоната на здрача, там, където властват парите, а те не обичат нито светлината, нито шума. Г-н Йорданов, уреден ли е в нашето наказателно законодателство въпросът с търговията на влияние?

В Наказателния кодекс (НК) има различни текстове, които касаят подобни престъпления – имаме и чл. 282 за престъпления по служба, има текстове и в главата „Подкуп“, има сключване на неизгодни сделки. Формите са различни, но изоставаме много в тази насока: НК не е съобразен  икономическите реалности на днешното време, защото е от 1968 година. В Народното събрание не мислят, че когато се приемат закони, по тях трябва да са работили юристи, по възможност – не възпитаници на школата в Симеоново. Когато аз бях народен представител, председател на парламента беше Йордан Соколов, председател на правната комисия Светослав Лучников, а министър на правосъдието Васил Гоцев. Попитайте сега за изтъкнат юрист в парламента.

Като юрист, как четете скандалните СМС-си между г-н Васил Божков и министъра на финансите Владислав Горанов?

Ако дадете този текст на някой служител на МВР, той би използвал израза „Разговорът има високо ниво на конфиденциалност“.

Прозират ли в него зависимости? Единият държи сметка на другия, той пък обещава да „говори със Сашо да не смесва нещата“…

Не само „Сашо“, а и „девойката“, която получила ценни указания. Виждаме втора серия на казуса „Мишо Бирата“. Тогава, вместо да говорим, че става дума за нарушаване на служебни задължения, за препятстване на проверка, започна разговора, дали записът е автентичен или не, при положение, че гласовете бяха пределно ясни. Министър-председателят има един талант, за който никой не говори – да си окачва воденични камъни на шията – помним Искра Фидосова и Цветан Цветанов. Сега най-модерният воденичен камък е Владислав Горанов, който в конкретния случай ни прави на идиоти, казвайки, че Държавната комисията по хазарта (ДКХ) въобще не зависела от него и че той нямал нищо общо със случая. Той само назначил председателя на комисията, който до такава степен се еманципирал, че да влезе в затвора. А в закона пише, че ДКХ е определена като комисия към министъра на финансите и той назначава всички нейни членове, без изключение. Цялата отговорност е на Горанов. И една нормална опозиция, веднага след преминаването на пандемията, трябва да поиска вот на недоверие на правителството именно за този случай – министър на финансите пропуска да събере 700 млн. лева и се хвали с този факт.

За такова деяние има две обяснения – некомпетентност или съучастие, обвиняемият Божков каза именно това.

Горанов няма полезен ход и единственото, което го спасява е талантът на Борисов да си държи воденичния камък до последно. И това не е всичко. Имаме луксозен апартамент, в който живее, но не плаща наем, гафът с информационната система на НАП също мина без виновни. Ако тези казуси бяха в нормална държава, медиите да са го попилели. Но ние по свобода на словото сме 111-ти в света.

По-симптоматична в случая е реакцията на главния прокурор, който заяви, че не можел да си причини тези СМС-и. Как определяте това поведение?

Като несъответстващо на длъжността му. Но той има два дебели тома за Сталин в кабинета си, може би сега е зает с четенето им. А и къде по-сериозни неща има от изчезналите 700 млн., примерно да отиде до някое село и да провери как някой възрастен човек е ограбен.

Много ваши колеги смятат, че национализацията по казуса „Божков“ няма да издържи.

Не вярвам да издържи. Георги Марков наскоро коментираше, че законът противоречи на конституцията и самият той е излязъл от залата, за да не го гласува. Да не забравяме, че той е бивш конституционен съдия и настоящ депутат от ГЕРБ. А нещата са много прости. В текста от конституцията, който говори за възможностите за установяване на монопол, хазартът го няма. Така че, на данъкоплатците ни се пада да плащаме обезщетения.

Кои от 11-те обвинения срещу Божков могат да издържат в съдебна зала?

Не познавам делото в детайли, но когато ми кажат, че хора на над 60-годишна възраст са участвали в ОПГ за изнасилвания, само мога да се посмея от сърце.

От друга страна, помним цяла серия от потулени скандали – търговията с българско гражданство, за която цяла Европа писа, къщата в Барселона, „каките“ и пр. Някои казуси много бързо изпадат през ситото на правното и обществено внимание.

От една страна имаме износен НК, от друга – прокуратурата е най-зле работещата част от съдебната система. Проблемът с главния прокурор можеше да се реши лесно с промяна на конституцията. Не съм видял някой от управляващите да организира дискусия за правовия ред, в която да участват сериозни юристи. Тъжната ми прогноза е, че в следващия парламент проблемът с качеството на юристите ще е още по-тежък. Все по-често там влизат хора без професионални биографии.

Но излизат със сериозни материални натрупвания.

Готовите пари свършват бързо. Не завиждам на хора без квалификация. Когато си Господин Никой, то е завинаги.

Прокуратурата ли зависи властта или властта зависи от главния прокурор?

Има зависимости и в случая мотото е „Ти си го избра!“. Състезания с един кон. Кучетата си лаят, керванът си върви.

Що се отнася до „Левски“, видяхме как много изтъкнати юристи направиха комични лупинги по темата със собствеността, от крайност в крайност.

В Търговския закон е описано, че поименните акции се прехвърлят, след като собственикът ги джироса и последва вписване в книгата на акционерите. Законът не казва много ясно кой е моментът, в който джирантът е придобил акциите. При „Левски“ проблемът не е само в акциите. Едва ли така трябва да се управлява футболът.

Ако направим паралел със съдбата на ЦСКА, там пък беше произведен умишлен фалит: обявяваш несъстоятелност и не дължиш никому нищо – действие, криминализирано навсякъде в белия свят. Защо този модел все още съществува юридически у нас?

Да се върнем в началото на века, когато Бойко Борисов беше главен секретар на МВР. Каза, че всички президенти на футболни клубове били мутри и той щял да се справи с това. Няма спомени да се е справил, просто няколко президенти си тръгнаха по-рано от живота, а положението си остана същото. Нещо повече – все по-отчетливо се говори за хора, които са били притискани да поемат издръжката на един или друг клуб.

Което пак е търговия с влияние?

Да. Длъжностно престъпление.

Какво лице показва българския бизнес с публичното размятане на хвърчащи листчета и джира, на които са записани десетки и стотици милиони? Законна ли е прочутата „паметна бележка“, примерно?

Така се работи, защото е позволено. Не мисля, че е законно. Какво означава да осъществиш „съпорт“ пред Комисията по хазарта, включително и за спазване на законите? Съпортът за спазване на законите идва от прочитане на законите и съобразяване с изискванията им. Съпорт е евфемизъм, който намеква за нарушаване на закона.

Кой от двамата бизнесмени е бил по-заинтересован от подписването на тази тайна бележка?

В този случай са равно заинтересовани.

Интервю на Емил Янев, „Банкер“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *