За корупцията във властта и мафиотизирането на управлението говориха леви, зелени и някои други. Болшинство обаче има ЕНП и евродепутатите от ГЕРБ, дори да са наясно, че говорят нелепости за някакви несъществуващи постижения на кабинета „Борисов 3“, са спокойни – имат подкрепата на „големия брат“. По традиция „големият брат“ си гледа интереса и очаква малкия брат – България – да слушка и от време на време да му дава стотинките си, за да спечели благоразположението му. Стотинките в нашия случай са едни милиони, които вместо за пенсии и заплати на българите, поемат към посочени от „големия брат“ банкови сметки. Не на негово име, разбира се, защото евробосовете не са корумпирани по презумпция…
Какво точно означава това?
Най-лошият резултат е демотивация на гражданското общество в България и съмнение за цивилизационните ценности, които трябваше да ни помогнат да изградим демократична държава.
Ще припомня някои епизоди от историята ни. Деветашката пещера е описана за първи път през 1877 г. от английския пътешественик Джон Бейкър. Благодарение на това много хора по света научават за първи път за България. Бейкър описва и какво е видял по нашите земи, така че и теглото на българите става известно по някакъв начин.
През 2011 г. в Деветашката пещера се снимат сцени от холивудската продукция „Непобедимите 2“. Участват звезди като Брус Уилис, Силвестър Сталоун, Долф Лундгрен, Арнолд Шварценегер, Жан-Клод ван Дам и др. Снимачният екип построява мост над река Осъм, който е улеснява в голяма степен достъпа до уникалната пещера. Светът отново научи за България.
През същата година, когато Бейкър открива природната забележителност руските войски водят люти сражения с турската армия при Плевен. На 10 декември градът пада, а ходът на Освободителната война се обръща в полза на Русия. Светът отново чува за България и дори хладните британци кръщават две лондонски улици „Плевен“ в чест на Плевенската епопея…
Общото между тези истории са чужденците, които са направили добро за нас и страната ни, макар мащабите на случките да са несъпоставими. „Чужденци“…
2020 г. Председателят на ЕНП Манфред Вебер е нещо като някогашния представител на Съветския съюз в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) и Варшавския договор. Нещо като генералния секретар на КПСС Леонид Брежнев. На Брежнев му е било достатъчно Тодор Живков и БКП да са верни и послушни на Москва. Вернер иска същото от Борисов и ГЕРБ – и го получава.
Урсула фон дер Лайен, Давид Сасоли, Доналд Туск и прочие от фирмата „големия брат“ гледат към България от брюкселския Олимп. Оттам виждат кубетата на „Св. Ал. Невски“, резиденция „Бояна“, нещо като магистрали. Останалото им го разказва Бойко Борисов – чрез преводач. Зад гърба им се хвали, че им го е „набутал с 200“, но те преглъщат тази „артистична изява“, защото двойкаджията им е нужен, както е нужен слабия ученик за училището, което очаква финансиране за определената бройка.
Другият „голям брат“ също получава своето от „малкия калпазанин“ Борисов (аналогичен случай с панамския диктатор Мануел Нориега). Засега под формата на милиарди, платени на „зелено“ за самолети в бъдеще време, но може би има и други неща, за които не знаем. За широката публика се прожектира трейлър за очакван филм за разследвания по законите РИКО и „Магнитски“, който така и не е завършен…
Нещо подобно се получава с Москва, Берлин, Анкара… Борисов се хвали, че е в прекрасни отношения с тях, но като държава не само нямаме видими ползи от това, но дори инкасираме загуби за милиарди. АЕЦ – Белене, Турски поток, Южен поток са само част от доказателствата за това.
Какво да правим? Накъде да вървим?
Няма как да наваксаме времето от подписването на Великата харта на свободите, известна като Магна харта през 1215 г., с която се гарантират и защитават правата и интересите на аристокрацията и гражданите от действията на кралската власт в Англия. По това време в България цар Калоян бива убит, а Борил се жени за съпругата му, за да узакони качването си на трона.
Можем обаче да се поучим от натрупания опит на демократичните, икономически, социално и правно подредени държави. Да ги приложим в нашите специфични условия и да платим цената, защото няма нищо безплатно. Трябва да го направим сами, а не да чакаме английски пътешественици и освободители край Плевен. Протестите са първите крачки в тази посока. И слава Богу. За три месеца те показаха, че гражданите са отвратени от безобразията, простащината, аморалността и цинизма на управляващите – които й да са те. Протестите принудиха Централния комитет в Брюксел да забележат, че тук нещо се случва. В един момент протестите ще принудят ЕС да свали Борисов, както Москва свали Живков.
Пак протестите направиха така, българите да се замислят за непонятната безконтролност за главния прокурор. Видяха и какво означава той да е зависим от съмнителни кръгове, а не от закона.
Борисов и ГЕРБ са уплашени и няма да имат вече миг покой. Ще трябва да отговарят публично за чекмеджето с милионите евро и златните кюлчета вътре с пищова до тях. За корупцията, кражбите и купуването на „народна любов“ чрез раздаване на пари от джипката.
Протестите белязаха и началото на края на деградацията, което е огромно постижение в една анестизирана страна. Може този процес да продължи по-дълго, отколкото ни се иска, но докато се научим да излизаме всички на площадите, ще е така.
Може да ви звучи пресилено, но сегашните протести са първите, които компенсират неслучилите се у нас „унгарски събития“ от 1956 г., Пражката пролет от 1968-ма и полските събития от 80-те години, тръгнали от „Солидарност“. Смяна на режима и смяна на модела. Това е единственият път, който води към демокрация, а не към фалшива „перестройка“, проповядвана днес от първия перестройчик Борисов, ГЕРБ и компания. Да не се навеждаме да отмине бурята, както съветваше бай Тошо. Вече сме в окото на бурята и това е нашият шанс. Историята показва, че всяка самозабравила се власт винаги е страшно изненадана, когато дойде краят й. Гледката обаче е страшно вълнуваща и красива! И заслужава всички усилия.
Оставка!
Огнян Стефан, Фрог нюз