Коронавирусът беляза неизличимо 2020 година. В същото време пандемията бе оправдание и прикритие за вземането на знакови политически решения. На прага между 2020-а и 2021-а Mediapool се обърна към изявени личности от различни професионални сфери. Днес е редът на професора по политически науки в Нов български университет Евгений Дайнов. Той е бил главен редактор на списание „The Insider“ и директор на Центъра за социални практики в София. Средното си образование получава във Форест Хил Скуул в Лондон, получава бакалавърска степен от колежа „Корпус Кристи“ на Оксфордския университет.
Коронавирусът изненада всички ни и обсеби 2020 година. Покрай него се роди терминът „новото нормално“, с което трябва да свикнем да живеем. Но може ли да се окаже, че коронакризата ни е върнала към някои позабравени „стари“ и по-важни неща?
Голяма част от хората, които се опитват да формулират „новото нормално“ чертаят картина на атомизирано, уплашено население без хоризонтални връзки помежду си, подчиняващо се на държавната върхушка. А всъщност наистина може да се каже, че най-вероятно крайната сметка ще покаже, че „новата“ нормалност ще бъде осъзнато връщане към две характеристики на човешкото поведение, които бяха мачкани в последните тридесетина години. Първа характеристика: хората са животни, които живеят на общности, в постоянно общуване, лице в лице, със съответната грижа един за друг. Втора характеристика: хората все пак са повече от животни – имат свободна воля и разум – което ги прави политически същества. Общностите, в които хората живеят, са, освен всичко друго – политически общности, т.е. формиращи властта, задаващи ѝ задания, контролиращи я. По този начин, възстановяването на загриженото общо-живеене не само ще върне хората към тяхната изначална природа, но и ще премахне основите на днес съществуващите популистко-авторитарни режими.
Не на последно място: по време на пандемията хората осъзнаха, че е по-човешко да се живее в малки, а не – в големи общности. Ще се засили тенденцията хората да напускат големите градове и да се заселват в села, със съответните промени в характера на човешкия труд.
С кои други събития, процеси, личности или скандали ще запомните 2020 година? Какво ще е тяхното продължение или развитие през 2021-ва?
Цялата 2020 година бе абсолютно неочаквана и като такава е историческа, сравнима с 1989-ма, например. Всичко, което се случи, в света и у нас, носи белезите на исторически събития: от поведението на държавите и хората по повод пандемията, през протестите в България, изборите в САЩ (изхвърлили Доналд Тръмп от властта) и чутовните политически скандали в България и в ЕС, та до рязкото „позеленяване“ на стратегическите политики на ЕС. Годината 2020-та ще си има свой отделен раздел в учебниците по история, още повече че, по аналог с 1989-ма, тепърва ще се изяснява значението на много от случилите се събития.
Коронакризата беляза и политиката тази година. Как се справиха управляващите с нея?
Нашите се справиха, както винаги, изключително зле: хаотично, неорганизирано, неинтелигентно, с лошо отношение към хората. Тепърва ще разбираме, колко е било откраднато зад паравана на кризата. По-цивилизованите страни се справят по-добре: поне произвеждат някакъв ред от хаоса (а не обратното, както е у нас) и подкрепят, а не заклеймяват гражданите си.
2020-та бе и поредна година на протести. С какво по-различно ще ги запомните, ще оставят ли по-траен отпечатък от друг път и какъв ще е той?
Протестите у нас, за пръв път от 1997 година, промениха политическата карта и политическото съзнание на обществото. Протестите бяха всенародни, с участието на всякоя възраст, класа, пол и занятие; и бяха подкрепяни от 70 на сто от хората. Българите разбраха какъв е проблемът, когато те управлява бандитска олигархия. Остава да решат, как да я премахнат от властта – нещо, което е доста по-трудно.
2021-ва ще е година на избори. Очаквате ли те да променят досегашното статукво и в каква посока?
В НС ще има минимум три нови политически субекта, а представените партии могат да се окажат 7-8. Общественото настроение вече няма да е примиренческо. Никак няма да е лесно формирането на управляващо мнозинство, извън конфигурацията ГЕРБ-ДПС-ВМРО, която обаче ще е цъкаща бомба и веднага ще се натъкне на решителна обществена съпротива.
Вашите очаквания, надежди, страхове за 2021 година?
Надеждата е, след уроците на пандемията и протестите, българското общество да е превзело още една кота в своето европеизиране и модернизиране. Страхът е, че в България нещата винаги стават наполовина и след всяка крачка напред следва половин крачка назад. В световен план, очаквам тенденцията на нормализация да продължи, т.е. голямата политика да е все по-демократична, все по-близо до гражданите, все по-малко подчинена на финансови апетити и все по-„зелена“. В най-добрия случай ще видим началото на края както на грабителския капитализъм, така и на неговите опори – авторитарните режими.