Ултиматум срещу избора на Борислав Сарафов за временно изпълняващ длъжността главен прокурор поставил съпредседателят на ДБ Христо Иванов, пише „Труд“. Депутати потвърдиха, че Иванов заплашил, че ще напусне коалицията, ако Сарафов не бъде отстранен от поста.
“Нямаше съмнение кой ще наследи Иван Гешев, но имаше в начина, по който беше избран Борислав Сарафов – в рамките на часове и без обсъждане, както и при липсата на възможност публично да се защити аргументацията за този избор. От самото начало Сарафов тръгва с ниска степен на доверие, и поради начина, по който беше осъществен неговия избор”, коментира вчера в ефира на БНР правосъдният министър Атанас Славов. Той обяви, че ще внесе извънредна точка в дневния ред на пленума на ВСС в четвъртък за обсъждане на компетентността на органа по избора на Борислав Сарафов за и. ф. главен прокурор.
Междувременно в профилите на различни адвокати в социалната мрежа се появиха твърдения, че в момента имаме двама главни прокурори. Повод за подобна теза е това, че указът на президента Румен Радев за освобождаване на Иван Гешев от поста главен прокурор все още не е обнародван в Държавен вестник.
“Указът на президента не е нормативен акт. Той влиза в сила, в момента, в който се подпише”, коментира пред “Труд news” професорът по конституционно право Пламен Киров.
“Указите на президента в голямата си част произвеждат действия веднага”, обясни и доцентът по конституционно право Наталия Киселова. Тя се позова на решение №13 на КС от 1996 г. (виж втория текст).
Юристи коментираха, че за отстраняването на Борислав Сарафов има три варианта. Първият е органът, който го е избрал, той да го освободи. Другият вариант е да бъде оспорено решението на прокурорската колегия пред Върховния административен съд и той да отмени решението с аргумента некомпетентен орган. Третият вариант е самият избран да се оттегли. Политици коментираха, че оттеглянето на Сарафов изцяло зависи от упоритостта на Христо Иванов и на ПП, за които той се оказа нежелана фигура дори за изпълняващ функциите длъжността главен прокурор.
Какво казва решение 13 на КС от 1996 г.
1. Изброените в чл.102, ал.3 от Конституцията укази на президента са израз на неговите дискреционни правомощия, поради което те не се нуждаят от приподписване. Изброяването им не е изчерпателно.
Указът на президента за назначаване на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор по предложение на Висшия съдебен съвет на основание чл.129, ал.2 от Конституцията не подлежи на приподписване, доколкото е насочен не към сферата на изпълнителната власт, чиито действия подлежат на парламентарен контрол, а към съдебната власт. Този указ влиза в сила от момента на подписването му от президента и подлежи на контрол за конституционосъобразност пред Конституционния съд.
2. Приподписването на указа на президента от министър-председателя или от съответния министър на основание чл.102, ал.2 от Конституцията е акт, с който правителството приема указа и споделя отговорността за неговото издаване, включително политическата отговорност, която би могла да бъде реализирана от Народното събрание по реда на парламентарния контрол съгласно чл.1, ал.1 и чл.62 от Конституцията.