Любопитна история от битието на народните представители разказа бившият вече депутат от Демократична България Елисавета Белобрадова във Facebook. Тя разкрива детайли от едно от най-обсъжданите места в сградата на парламента – депутатския стол.
„Завършила съм френската гимназия и винаги съм си мислила, че най-досадното нещо, което съм чувала в живота си и то в продължение на години, е “Как си с устния френски?”
Докато не влязох в парламента и не започнах да чувам отвсякъде шеги за депутатските кюфтета. “Наяде ли се с кюфтета?” Толкова много шеги за депутатски кюфтета не съм и сънувала, че са възможни да се кажат, напишат, повторят и потретят“, започва историята си тя. По думите ѝ за краткия си мандат тя е видяла кюфтета в стола не повече от два пъти.
„Кюфтето в Парламента е лошо качество, много по-лошо от кюфте на селски събор и струва осемдесет и една стотинки“, пише тя и допълва: „Аз кюфтета не съм яла. Яла съм зеленчукова супа, диня и телешко варено. Не се оплаквам. Просто споделям с надеждата да се спре това с кюфтетата.“ Тук идва и най-интересната част от историята: „В стола е потискащо и подземно, но там получих един житейски урок. Нормално е да получиш житейски урок в стол под земята. Човек рядко получава житейски уроци на Малдивите или в “Жорж V”.
Взимам си аз таблата и се подреждам след няколко човека на опашка. Примерно съм пета подред. Зад мен се подреждат Томислав Дончев и Младен Маринов и те с табли. От другата страна на щанда една от жените ги забелязва и казва “Ах, господин Дончев, заповядайте на другата каса”. Те заповядват, благодарят и господин Дончев искрено пита “Е, ние не предредихме ли останалите?” Жената зад щанда хвърля хладен поглед към останалите (това сме ние) и с нежност в гласа казва “Имаме право на специално отношение към най-важните си клиенти.” В дискусията се включва и евродепутатът от коалицията Радан Кънев, който пише: „Потискащо е меко казано. За две години половина влязох веднъж доброволно – за да пробвам кюфтетата, които са наистина кошмарно качество, и да ги подаряваха, пак не бих ги ял. И веднъж, защото трябваше спешно да говоря с колега, който вече беше седнал. Но втория път пих фанта.“