Диагнозата „Марешки“

Инцидентът със събирането на 127 подписа за проекта на ГЕРБ за подмяна на Конституцията ме тласка към заглавие от типа „Конституционализмът на Марешки или когато Бай Ганьо се захване да подменя основния закон“. Историческият Ганьо Сомов, търговец, обаче едва ли би посмял да се захване да подменя Търновската конституция. Веселин Марешки няма неговата скромност. Той вече е един от символите на отиващото си Народно събрание. „Воля“ няма да участва в тази подписка, каза г-н Марешки. Броени часове по-късно дузината „волеваци“ положиха подписите. Не само 121, подписалите достигнаха 127 депутати. Обективната преценка е, че с решаващата подкрепа на Веселин Марешки се постигна антибългарско мнозинство срещу Конституцията. Нашите правителства и  парламенти винаги се помнят не толкова с успехите, колкото с антибългарските решения. Такива са взимани многократно, но понякога са били блокирани.

Внасянето на шантавия проект за нова Конституция бе рекорд в падението на 44-ия парламент. Националната интелектуална катастрофа тече повече от десетилетие. Социалната – поне четвърт век. Връх в правното, политическото и моралното падение е и поведението на партия „Воля“. Своеобразен морално-политически антирекорд.

Операцията по подмяна на Конституцията цели да реши един проблем – как да сменим правилата, за да останем на власт. И не за няколко месеца, а за много години напред. В условията на мощни протести и пълзяща социална криза ГЕРБ си подготвя нормативна и политическа база да векува във властта.

Нека бъдем обективни при оценката на сегашния парламент. Отклоняването на джендър-конвенцията бе едно от малкото достойни решения, взети в него. Правителството бе „за“ конвенцията – то бе вносител, Църквата, народът и БСП бяха и са против.

Парламентарният позор

Стартирането на конституционния проект на ГЕРБ бе неговият парламентарен позор. Сделката „подкрепа за подмяната на Конституцията срещу концесия на „Кабакум“ е европейски рекорд по арогантност. Гласуваш „правилно“, властта плаща. Веднага.

Алеко е описал две дузини позорни случки със своя легендарен герой, но и той не би могъл да си представи днешната ситуация.

Изминалото десетилетие за България бе време на усилване на тенденциите към полицейска държавност. Полицаят, независимо от законовите текстове, стои над журналиста, над общественика, над съдията. Висшият критерий не е правото, а целесъобразността, разбрана по полицейски. Висша каста е полицейската – но не цялата, а само онази, която е в интимно-икономически обвързаности. Срещу това са нужни законови промени – за обществените поръчки, за арендите и т.н.

В една криминална държава като днешна България нормалният човек няма много шансове. Социалните асансьори, казано на социологически език, се движат като пияни. Тази е базисната причина традиционно до един милион души да гласуват „лотарийно“ – може пък да се случи нещо добро. Защо ще стане добро, никак не е ясно. Възходът на „Воля“ е продукт на целенасочената политика на властта и обслужващите я политолози и анализатори да мистифицират обективните обществени процеси.

Един нещастен „майбаховец“

„Подписах проекта, но не съм го чел и няма да го чета…“, горделиво признава Веселин Марешки. А клетвата, която си произнасял, господине? Тя е само заради ритуала? За успокоение на един измамен и отчаян народ? „Не се занимавай с това нищожество“, ме посъветва уважаван колега. Ако искаме обаче да разберем защо България е на колене, трябва да изследваме поведението на няколко десетки подобни нищожества. Марешки е един от истинските „герои“ на нашето време.

Той анонсира някакви свои разбирания за обществена промяна. Представата му за успеха?  „Достатъчно е човек да има 20-30 милиона. Аз, да речем, имам десет пъти повече.“ (из телевизионно интервю преди две години). Уважаемата му майка пък имала около 100 фирми на свое име. Този българо-украински (по съпруга) олигарх успя да съблазни точно 453 000 избиратели. Примерно 30% от тях – преди това гласували „ляво“. Докато бе жив д-р Петър Дертлиев, БСДП ме канеха понякога да гостувам на техни теоретични форуми. Там за пръв път чух името Марешки. После е преминал към партия „Ред, законност и справедливост“, накрая – позамогнал се, регистрира две дублиращи се партии с идентични ръководни тела – семейството и служители от многобройните му фирми, с идентични седалища и счетоводителка. Марешки е олигарх в несимволичния смисъл на думата.

В полицейско-президентските латиноамерикански режими преди няколко десетилетия бе същото. После социалната вълна донякъде отхвърли този извратен модел, сега той отново печели реванш. Моделът „Марешки“ е „естественият“ за страна от периферния капитализъм, която не е намерила свой модел за национално развитие. Ясно е, че Марешки не бе и не е част от националното решение. Той е антинационално решение. Революцията в България трябва да бъде революция срещу БЕЗОТГОВОРНОСТТА – парламентарна, правителствена, магистратска, милиардерска. Чудовищна е безотговорността – не само неговата, но и на поне няколкостотин депутати, министри, магистрати и висши сановници. Анализиран в теоретичен план, Марешки е социалнополитическа диагноза на българското общество. Тежка, плашеща, с лоша прогноза. Защо като общество си внушаваме, че някак ще ни се размине?

Марешки е господар в една страна с унизена държавност и бутафоризирани институции. Нямаше ли законова норма, че един фармацевт може да има от една до три аптеки?

В сърцевината на проблема „Марешки“ е наложеното разбиране, че всичко се купува и продава. Спасението на България преминава през надрастването на това античовешко разбиране. Днес парите са у хора, които органически ненавиждат социално отговорното мислене.

Съобщава се едва ли не със задоволство, че сме най-бедната държава в Европа. Не е коректно. България е най-антисоциалната държава в Европа, но тя, България, не разбира това. Не се казва защо е така. Моделът на реформиране на страната е сгрешен. Политиката е в интерес на ония с майбасите и опитите за промяна срещат животинска съпротива. От тук идва всичко останало. Твърдя, че нашата предстояща социална катастрофа е предизвестена. Българската олигархия, едва появила се на този свят, се разви като доминиращ антисоциален феномен. Иска държавата, но ако може без народа. Изключително подли гласове в национални медии се опияняват да воюват срещу всяка проява на социално отговорното мислене. Мразят политическата и социалната нормалност. Патологията е лесна за диагностициране. Марешки е символ на катастрофата на българската нация и държава. Но Борисов е още по-голям.

„Воля“ – поредната патерица на Борисов

Политически Веселин Марешки приключи. Скоро ще отпадне от парламента. Ще му остане горчивото мултимилионерско битие и горещия пясък на варненския „Кабакум“. Ще останат и 430 000 излъгани български граждани, повярвали, че са намерили „другото“ решение („не ГЕРБ, не и БСП, а „нещо различно“). Или може би не съвсем са повярвали, но бяха принудени от суровите за обикновения човек реалности, особено извън София, да приемат Марешки, който иска да контролира нацията чрез бензина и лекарствата. Един подъл политико-икономически проект.

Марешки се самотитулова като патриот. В Народното събрание стигнахме до две и половина самопроизвели се „патриотични“ партии. Патриотизмът следва да е органическа характеристика на всеки днешен български политик в нашия все по-объркан свят. Спорът е коя днес е  патриотичната политика. Да бастисваш една Конституция, която, с всичките й кусури, осигури политически мирен преход, е дълбоко непатриотично дело. Тя не успя да предпази народа ни от антисоциалната война, но тук и мнозинството от гражданите дезертираха. Почтените политици и активисти се оказаха изоставени и често предадени.

След сделката „Кабакум“ Веселин Марешки просто ликвидира т.нар. партия „Воля“. Засега само той не го е разбрал. За последно може да я пререгистрира, може да я преименува. Например на „Партия Цинизъм“- би било подходящо. Но по-сериозно казано, партия „Воля“ просто трябва да се саморазпусне. Бих призовал този „герой“: Карай си майбаха, отглеждай си фирмите, но се оттегли от политиката.

„Баш конструкторът“ на българската политическа вселена

Не е имало „нова партия“ от последното десетилетие, която да е попаднала в парламента без дискретната подкрепа на Борисов. Българският имитационен политически плурализъм е острие в стратегията за завладяване на страната от олигархията.

Сега ГЕРБ ни плаши с бъдещите „безпринципни коалиции“. Е, това вече е връх на нахалството. С кого през изминалите 11 години ГЕРБ е изградил принципна коалиция? ГЕРБ, поне в настоящия му вид, не е в състояние да изгражда почтено  партньорство. Принципна бе заклеймяваната от всички Тройна коалиция (2005-2009), която изпълняваше националната воля страната да отговори на критериите за прием в Евросъюза. И целта бе постигната, колкото и объркан да бе пътят към нея.

Унизената България

Веселин Марешки не е най-големият шмекер във властта. Има други, по-големи от него. Бойко Борисов не заложи на достойнствата и способностите на българския народ. Заложи на тъмните страни в националния характер и засега успява. Обигран човек е измислил номера с Великото Народно събрание. Евентуалното свикване на ВНС ще бъде РЕПЕТИЦИЯ. Репетиция за панихида.