Ожесточаващата се вече над 100 дни война между правоохранителните и правораздавателните институции у нас продължава да се води с правно-аналитични кьорфишеци. И докато началниците на двете страни в конфликта размахват аргументи и контрааргументи, подкрепяни от всякакъв вид анализатори, хитреците в държавата продължават да плетат кошниците си, т.е. да замитат следи и да удрят през пръстите „ръката на закона“. Между другото – отново „по законен ред“…
През тази седмица стана ясно, че прокуратурата пак е „изпрала“ Пеевски. Санкционираният за корупция депутат от Движението за права и свободи по закона Магнитски в САЩ , който странно защо в последните дни изчезна от депутатските банки (след арестите по върховете на ГЕРБ), за пореден път доказа, че държи здраво юздите на държавното обвинение.
Предварителната проверка, образувана по сигнал за извършените от Пеевски 38 имотни сделки в края на миналата година, е приключила с 34-странично постановление. То е подписано от спецпрокурора Тодор Денков, а в него надълго и нашироко е обяснено защо разследване по случая няма да има.
В резюме, този къртовски труд по легитимацията на действията на Пеевски гласи, че няма начин т. нар. депутат да е извършил престъпление, независимо от факта, че веднага след огласяване на санкциите по закона Магнитски, той ударно е разпродавал имоти за над 20 млн. лева. И то не на кого да е, примерно – на руски олигарх, арабски шейх или невръстен милиардер от Силициевата долина, а на един средностатистически… ММА боец.
Тема, която беше поставена на вниманието на обществото, както в медийни публикации, така и в подадения от и Георги Георгиев от гражданското сдружение „Боец“ сигнал до държавното обвинение.
В обобщение на всичко това, прокурор Денков прави още едно дълбоко (умо)заключение: българското правителство незаконно е включило Делян Пеевски в някакъв си черен списък, съставен заради американските санкции.
В постановлението прокурорът напоително обяснява, че законът „Магнитски“ не е наказателен, нито може да е част от националното право. Санкциите, наложени с него, имат административен и политически характер. Интересно дали прокурорът би проявил същият тип грижа и за други потърпевши по Магнитски?
Според обвинителят Денков обаче в случая „липсват каквито и да е било обективни дадености и възможности лицето Делян Пеевски, представляващите дружествата и останалите посочени в сигнала лица, да са имали възможност да извършат данъчно престъпление или друго престъпление от общ характер, когато са изповядвали въпросните сделки“. В постановлението дебело е подчертано, че това е така, защото при извършването на сделките са били спазени всички законови процедури.
От въпросното постановление става ясно също, че до този момент Пеевски още не бил получил и стотинка от прехвърлянето на въпросните имоти, чиято стойност – според оперативна справка на ДАНС – надвишавала цитираните 20 млн. лева. За оправдаващия се обвинител обаче въпросната справка не давала достатъчно яснота за подобен извод…
Затова пък Денков стига до извода, че сделките са реализирани между частноправно субекти, по предвидения от закона нотариален ред. Имотите не са имали възбрани, или други пречки за прехвърляне. И по тези сделки липсват данни за извършени до момента плащания от купувача към продавача, се посочва в постановлението, в което прокурорът обяснява, че според подписаните контракти това щяло да става през следващите две години. Като оставим настрана , че сам по себе си този факт е доста озадачаващ, откъм финансовия интерес на продавача, няма как да не забележим матросовският плам, с който Денков извежда на преден план аргумента, че такова отложено плащане не е забранено нито по българското, нито по европейското законодателство.
И, за да бетонира решението си, прокурор Денков подчертава, че това не била единствената проверка, с която държавното обвинение е било ангажирано и която – досущ като всички останали – приключва с отказ за образуване на досъдебно производство. Едва ли на същото мнение ще са даннъчните, които със сигурност очакват данъците да бъдат платени към момента на сделките, а не към момента на бъдещото плащане.
Не, че някой живеещ на територията, наречена българска държава, е учуден от изнесените факти. Но проблемът с благоприличието на пазителите на законността меко казано би трябвало да притесни някой по висшестоящ в стълбицата на тази структура…
В нашенската спецпрокуратура, нещата очевидно не стоят по този начин. Нека напомним, че в края на миналата година тя е отказала разследване срещу Пеевски и заради „Досиетата Пандора“. Става въпрос за информацията, предоставена у нас от разследващият сайт Bird.bg, който обяви, че Пеевски е един от българите в международното разследване „Досиетата Пандора“, тъй като не е декларирал връзките си с три офшорни дружества.
Самият Пеевски тогава обясни, че независимо от задължението му в качеството му на депутат да обяви всички свои фирми в имотната си декларация, която се публикува в публичния регистър, не го бил направил тъй като тези дружества „никога не са извършвали дейност, не са притежавали активи и чрез тях не са осъществявани каквито и да било сделки“. Очевидно за прокуратурата, това обяснение е било доволно достатъчно, без де си задава излишни въпроси, за какво му е на човек да поддържа регистрация на офшорни дружества…?!
Другият незаобиколим играч на терена на родното ни правосъдие, безспорно е почетният началник на ДПС и лично на Пеевски – Ахмед Доган. Нашенските съдилища не спират да се препъват в безкрайните казуси, сътворените от действията на безапелационния играч на политическата и бизнес сцена у нас през последните 30 години.
Само преди седмица бургаският административен съд отмени заповедта за събаряне на оранжерията за биозеленчуци в летния сарай на Доган в парк „Росенец“, заради абсурдната заповед, издадена от община Бургас, в която площта на парника е описана толкова погрешно, че чак е съмнително.
Основният извод от това съдебно решение е не, че оранжерията е построена законно, а че заповедта за премахване на постройката е напълно опорочена. От документите по делото стана ясно, че преди близо осем години легитимираната като собственик на имота фирма „Хермес солар“ е подала уведомително писмо до общината, че ще изгради оранжерия с площ до 200 кв.метра. Тази квадратура очевидно е посочена, тъй като за нея не се изискват специални документи.
След скандалите около парк „Росенец“ и градежите на Доган в него обаче стана ясно, че и био краставиците на Доган, са имали нужда от повече пространство и така парникът взел, че станал 500 кв.метра. За такъв обект обаче вече е необходим инвестиционен проект и строителни разрешителни, които фирмата-собственик на имота не притежава и това принуждава общинската администрация да издаде акт за събарянето на оранжерията.
Очевидно обаче услужливите чиновници са го написала така, че той да падне в съда. Как иначе да си обясним факта, че вещото лице по делото установява, че вписаната в заповедта за събаряне площ е смущаващо грешна. И не става дума за една оранжерия, а за три, които са свързани една с друга. А общата им площ е 912 кв.м., което е почти два пъти повече от тази, указана в заповедта на кметството.
И резултатът е налице – съдът обявява, че няма как да потвърди законността на толкова сгрешена заповед за събаряне на постройка…
Не по различен на този етап е резултатът и по отношение на останалите съдебни дела, които се водят за градежите в парк „Росенец“.
Вече две години различните казуси се размотават по коридорите на съдилищата, връщат се за преразглеждане, отново се потапят в поредното изчакване на доказателства, които в повечето случаи се оказват от куци по-куци. И сагата продължава до безкрай. А Доган отново поглежда зад храстите и се забавлява. Чудно докога ли?
Банкер