Семейства на работещи българи, които получават средна заплата, се оказват пред прага на бедността.
Правителството реши, че всеки български гражданин, който разполага с по-малко от 504 лева на месец през 2023 г., живее в мизерия. Увеличението на линията на бедност е с 22% в сравнение с 2022 г., или с 91 лв., като е най-голямото за последните 10 г.
Сметките показват, че много семейства, в което и двамата родители имат добри професии и работят, едва ще свързват двата края. И то според данните на официалната статистика.
Например в Кюстендил, където НСИ определи 1126 лева средна работна заплата към края на юни, четиричленно семейство с две деца и двама работещи разполага с общ доход от 2252 лева. Така на човек от домакинството се падат по 563 лева. Сумата е много близка до линията на бедността. Подобна е ситуацията в Благоевград, където взимат средно по 1139 лева, в Хасково /1163 лв./ и във Видин /1180 лева/.
Синдикатите поискаха да се включат основните храни
В същото време от КНСБ изчислиха, че линията на бедността трябва да бъде не 504 лв., а 541 лева през 2023 година. От синдиката отбелязват, че предложението на властите се базира на вече остарели данни за средния разполагаем доход от 2020 година и анализи от 2021 година. И затова направените изчисления не са адекватни.
За да бъде отразено потреблението на домакинствата с ниски доходи при изчислението на линията на бедността, трябва да бъде включена и информация за инфлацията от малката потребителска кошница, която бе отменена като методика през миналата година.
В тази кошница влизат основните храни, които няма как да не се купуват и чиито цени хвръкнаха най-много. Според КНСБ с включването им ще бъде отразено потреблението на домакинствата с ниски доходи. Така, според синдиката, линията на бедност трябва да се увеличи с почти 31% спрямо 2022 година.
От КНСБ препоръчват и прецизиране на методиката при определянето на линията на бедността в страната. Трябва да бъдат дефинирани минималните потребности, които да гарантират социалния минимум на лице от домакинство.
Синдикатът припомня още, че през последните две години е бил направен компромис при определянето на линията на бедност в страната и са утвърдени размери с изоставане. Например през 2021 година тя е в размер на 369 лева вместо 431 лева, а през 2022 година – 413 лева вместо 460 лева.
Вдигането на прага на бедността ще повиши доходите на 670 хил. хора с увреждания и на още 96 200 бедни българи, които са на помощи.
В момента 1,532 млн. души живеят с доходи под линията на бедност.
1,4 млн. пенсионери ще пият по една студена вода
И ако към прага на мизерията се приближават дори работещите с деца, които взимат средна заплата, то под линията остават още близо милион възрастни хора с минимална пенсия. От 1 юли тя стана 467 лева. Предстоящото актуализиране на пенсиите от 1 октомври не се отнася за минималните, каза експертът Иван Нейков, който е председател на Балканския институт по труда и социалната политика и бивш социален министър.
„Целта на корекцията от 1 октомври е да се реши как да бъде преодоляно изоставането на старите пенсии. Хора, които са вършили една и съща работа, но са се пенсионирали по различно време, получават различни пенсии, и то със стотици левове. Тази разлика идва от бързото нарастване на доходите и заради многото политически корекции на пенсиите през годините“, обясни Нейков пред БНР. 45% от възрастните хора у нас получават минимална пенсия. „Проблемът е, че ако се изчисли пенсията им спрямо техния принос, то тя ще бъде много по-ниска от минималната, която вземат в момента. Тъй като минималният размер беше увеличаван политически“, обясни Нейков.
С изменението на Кодекса за социално осигуряване ще бъдат преизчислени пенсиите, отпуснати до 1 януари 2022 година.
„Няма да бъдат коригирани пенсиите, които не са от трудова дейност. Сред тези 1/3 от пенсионерите, които ще се повишат, ще има такива, които ще са с по 300 лева увеличение, но ще има такива и без 1 стотинка отгоре. Всичко ще бъде направено по служебен път“, каза Нейков. Промяната засяга 715 000 пенсионери.
„Първо ще се изчисли базовата пенсия на човека и ще се определи неин размер, ориентиран към 2008 година, тоест хората, които са пенсионирани преди 2008 година, ще имат ново преизчисляване на пенсията. След това – за всяка една година след 2008-а базовият размер ще бъде коригиран в зависимост от размера на инфлацията през текущата година или в зависимост от размера на нарастване на средния осигурителен доход. Ще бъде вземан предвид по-изгодният коефициент за човека. Така до 2022 година – с натрупване, ще бъде определен новият размер. Хората, които са се пенсионирали след 2008 година, ще получат осъвременяване от годината, в която са се пенсионирали“, обясни експертът.