95 хиляди депозитни сметки са закрити през второто тримесечие
През второто тримесечие на годината домакинствата у нас са закрили близо 95 хиляди депозитни сметки, показват данните на БНБ. Най-голям брой са закритите депозити със спестявания до 1 000 лв., следвани от групата между 1 000 и 2 500 лв. В изтеглените сметки до 2 500 лв. е имало близо 73 млн. лв. За първи път обаче през това тримесечие банковата статистика отчита намаляване и на по-големите – между 2500 и 5000 лв., както и между 5000 и 10 000 лв. Това показва, че има нова тенденция, защото става все по-неизгодно човек да държи парите си в банка, най-вече заради нищожните лихви.
От няколко месеца по-големите банки у нас престанаха да откриват срочни депозити и след изтичане на заварените договори преоформят парите на спестителите в разплащателни сметки. По тези сметки обаче, освен че не се начисляват никакви лихви, се събират всеки месец около 4 лв. за обслужване, освен това се дължат такси при всяко внасяне или теглене на средства. За периода април-юни са закрити над 20 хил. депозити в групата между 2500 до 10 000 лв., по които е имало 67 млн. лв.
Депозитите на най-големите клиенти на банките сред домакинствата със сметки над 500 хил. лв. леко намаляват. Броят им е сравнително малък – към края на юни 2045 са вложителите със сметки между 500 хил. и 1 милион лева, а 1150 са със сметки над 1 милион лева. Те държат общо 4,458 млрд. лв. Продължава да се наблюдава двуцифрен растеж (между 10 и 15%) за последните 12 месеца на спестяванията в групата от 20 000 до 200 000 лв., където са концентирани 55% от депозитите на домакинствата.
Независимо че парите на най-малките и най-големите спестители намаляват, като цяло домакинствата продължават да влагат свободните си средства в банките въпреки нулевите лихви. Малко останаха банките, които все още начисляват, макар и минимални, лихви по спестяванията на гражданите (за юни средната лихва по депозитите е 0,08%). В края на юни спестяванията в депозити достигат 63,8 млрд. лв., което е с 1,5% повече от първото тримесечие и 12% повече отпреди година. В сметките освен средствата на домакинствата влизат и средствата на едноличните търговци.
„Условията, които налага кризата, принуждават хората, които са загубили или са намалили своите доходи, да прибягнат към спестявания. В случай на нужда със сигурност ще прибегнем към тях. Все пак това са спестявания и за такива цели“, коментира финансовият анализатор Иван Стойков. Освен това част от средствата се насочват към инвестиции в недвижими имоти. „Това са хора с по-дълги спестявания, с по-високи доходи и с по-големи като цяло възможности и отливът, който се реализира на такъв размер депозити, една много голяма част от него отива на имотния пазар“, обясни експертът.