Половината от претендираната неустойка за неизпълнение на приватизационния договор е отхвърлена
Арбитражният съд при Българската търговско-промишлена палата (БТПП) постанови, че фирмата собственик на „Параходство Български морски флот“ АД – „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД, дължи на държавата малко над 25.3 млн. лева неустойка, заради неизпълнение на договора за приватизация, съобщи специализираният правен портал „Лекс“.
Агенцията за публичните предприятия и контрол (новото име на Агенцията за приватизация) претендираше от купувача на БМФ над 52.2 млн. лева неустойка, заради неизпълнение на изискването за тонажа на корабите, числеността на персонала и повишаване на заплатите им до края на 2018 г., когато изтече 10-годишният контрол върху изпълнението на условията по сделката.
„Кей Джи Маритайм Шипинг“, притежавано от „Адванс Пропъртис“ на братята Кирил и Георги Домусчиеви, придоби 70% от „Параходство Български морски флот“ през 2008 г.
Делото пред Арбитражния съд започна през октомври 2019 г., след като агенцията предяви искане за неустойка срещу „Кей Джи Маритайм Шипинг“. Домусчиеви заведоха отрицателен установителен иск. Тяхната защитна теза бе, че не дължат исканите от държавата 52.2 млн. лева, защото са изпълнили повече от това, което агенцията е зачела по приватизационния договор.
В крайна сметка след близо две години разглеждане на спора в края на декември 2021 г. Арбитражният съд при БТПП единодушно е установил, че има нарушения по приватизационния договор и е присъдил „Кей Джи Маритайм Шипинг“ да изплати на държавата 25 млн. лв. неустойка.
Решението на съда е взето е окончателно и задължително за страните. То подлежи на принудително изпълнение, но всяка от двете страни по спора има процесуалната възможност да поиска отмяната му в следващите три месеца, обяснява процедурата „Лекс“.
Евентуална отмяна на решението означава, че ще отпадне и задължението на „Кей Джи Маритайм Шипинг“ АД да заплати неустойка от над 25.3 млн. лв. и би отворила възможността да се преразгледа и въпросът за нищожността на клаузата за неустойка по договора, което би могло сериозно да засегне интересите на държавата.
Ако бъде уважено възражението за нищожност на неустойката, на практика ще означава, че държавата вече няма да има вземане срещу купувача по договора, посочва „Лекс“.