България е в ъгъла на Европа, никой няма да се съобразява с нас, казва икономистът
Доц. Григор Сарийски работи към Института за икономически изследвания при БАН. Потърсихме го за коментар, след като вчера депутатите приеха на второ четене поправките в Закона за БНБ, свързани с влизането ни в чакалнята на еврозоната.
-Г-н Сарийски, депутатите днес приеха на второ четене промените във Валутния закон, според които влезем ли в ERM II, курсът на лева няма да е фиксиран. Какви са рисковете от това?
-Първо, да кажем нещо за термина, който беше използван – че това е едва ли не козметична поправка, въпрос на терминология. Това, че ние влизаме във валутно-курсовия механизъм изобщо не е козметична поправка, напротив – означава, че приемаме неговите условия, а това отваря вратата и дава възможност на всяка една страна да поиска преразглеждане на т.нар. централен курс в периода на престоя й в т.нар. чакалня за еврозоната. В момента допустимото отклонение от определения курс е 0,5%. Но в параграф 2.3 от въпросната резолюция е записано, че централните курсове и отклонението са обект на взаимно споразумение.
Влизайки във валутно-курсовия механизъм, България ще има право да договори, а другите страни ще имат право да поискат да се договори курс, който е съвсем различен от сегашния.
Това е изрично записано във въпросната разпоредба, която се легализира чрез вмъкването на новия текст (ал. 3 на чл. 29) от закона за БНБ.
– Колко ще бъде тогава допустимото отклонение от курса лев – евро?
-Валутно-курсовият механизъм допуска максимално отклонение от плюс минус 15%. Това е записано в параграф 2.3 на цитираната в Закона Резолюция на ЕС от 16 юни 1997 г.
-15% отгоре – колко ще струва еврото – около 2,30 лв.?
-Това е 1/6. Или грубо около 29 стотинки отгоре.
Въпросът е, че ако вие имате спестявания в левове и курсът започне да се колебае, вие може да загубите една шеста от спестяванията си!
Ако изтеглите парите си, които дълго време са отлежавали на срочен депозит и решите да си купите стока, която се внася с валута, вие ще можете да си купите с една шеста по-малко стока. Оттам насетне е въпрос на взаимни договорки. Тоя механизъм отваря вратата на много широки пазарлъци. Например Естония влезе в чакалнята през 2004 г. при такива условия – за отклонение до 15%. Докато Литва и Латвия се договориха за много по-малки отклонения. При Дания, която от 1999 г. е в този механизъм –отклонението е 2,25%.
-България защо е приела максималното отклонение?
-Ние все още нямаме решение. Нито в закона за БНБ, нито в решението на парламента е споменато каква ще бъде флуктуацията.
Тук идва големият въпрос – Народното събрание взе решение, че министърът на финансите и управителят на БНБ ще предлагат и поддържат позиция за централен курс, който да е равен на 1,95583. Това, че те предлагат и поддържат, не означава абсолютно нищо! Защото крайното решение е въпрос на преговори.
-Излиза, че властта само ще се придържа към това, което се предлага, но всяка една страна в Еврозоната може да поиска преразглеждане на курса?
-Да, точно така.
-Има твърдения, че реалният курс е съвсем друг – около 3-4 лв. за 1 евро. Има ли опасност да се стигне дотам?
-Това е някаква спекулация. При положение, че имате покритие на валутния борд, което е около 156% и стабилно съотношение между спестяванията в левове и евро, това означава, че хората нямат интерес да обръщат по-големи обеми във валута, отколкото им е необходимо. Означава, че левът е близък до официалния курс, който е определен със сегашния закон за БНБ. Ако левът беше надценен, хората щяха да започната да купуват евра. Самият факт, че няма натиск в тази посока, означава, че курсът е близък до реалния.
-Но терминитът „техническа промяна в закона”, който използват управляващите, явно е манипулативен?
-Тя изобщо не е техническа. Защото, ако утре някоя от страните-участнички в този валутно-курсов механизъм поиска промяна на курса лев-евро, може да го направят 2,50!
-2,50 ще надскочи тези 15%, за които споменахте?
-Вижте, това, за което говорим – 1,95583 – това е централният курс, това е обект на договорка, но също и на предоговаряне в условията на поверителност. Това е изрично записано в чл. 17.1 от посоченото в поправките Споразумение от 16 март 2006 година между ЕЦБ и централните банки на държавите членки извън еврозоната.
Утре формално някоя страна може да поиска 1, 2 или 20 лв! Тук за 15% изобщо не говорим. Това е все едно да имате сергия на пазара и да кажете, че от утре продавате марулите по 15 лв. Това е определянето на централния курс, който уж може да се договаря.
Това е едно. Тези плюс минус 15% са съвсем отделно условие – това е отклонението, което можете да допускате, след като приемете официалния курс. При влизането може да се каже например че курсът лев-евро ще е 2,50, а оттук насетне, пазарното отклонение може да бъде не повече от 15%. Може да решите, че отклонението ще е по-малко, въпрос на политическо решение, но също и на договорка (което също е изрично записано в параграф 2.3 на Резолюцията на ЕС от 1997 г.).
При определянето и промяната на официалния курс няма ограничение! Текстът, за който говорим, не определя никакви ограничения за тази промяна. Пише само, че всяка една страна може да поиска промяна на курса. Не пише с колко!
-Но ако една страна направи подобно предложение, трябва всички да са съгласни?
-Формално да. Решенията се взимат на базата на консесус. Реално нещата не стоят така. В комуникацията на Европейската централна банка винаги се казва, че решението е било постигнато с консенсус. А после излизат отделни членове на Борда на директорите на ЕЦБ и казват, че не се съгласни с тези решения. Фрапиращ беше случаят с германската представителка – Сабине Лаутеншлегер, която през септември си подаде оставката в знак на несъгласие с безумната политика, която провежда ЕЦБ! Несъглание с уж консенсусните решения на ЕЦБ изявяват и други нейни представители. Такъв беше случая с Клаас Кнот, който ръководи Холандската централна банка и наскоро публикува бележка, в която каза че не одобрява политиката на ЕЦБ.
Имайте предвид, че това са големи страни, чийто глас се чува. Представете си какво ще бъде отношението към страна, която е изтикана в ъгъла на Европа – и като авторитет, и като стандарт. Никой няма да се съобразява с нас.
Валерия Касиан, Лупа.бг