Спешно приетите поправки дават възможност за шашми с парите, които ще отиват в държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“
Парламентът прие окончателно законовите промени, с които държавните пари за резервните електроенергийни мощности – т.нар. студен резерв да бъдат пренасочени изцяло към държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“, вместо към частни играчи като ТЕЦ „Варна“ на Ахмед Доган.
Поправката в енергийния закон спира търговете, с които се разпределяха резервните енергийни мощности, а задължението вече ще се възлага със заповед на енергийния министър. Този режим ще важи най-късно до 31 юли 2021 г.,
Поправката, поискана от ГЕРБ и „Обединени патриоти“, бе подкрепена и от БСП.
Тя бе внесена по спешност в последните дни като откровен опит на управляващата коалиция да се дистанцира от „слугнажа“ към Доган, както се изрази по-рано лидерът на НФСБ Валери Симеонов, вдъхновител на решението. То идва в момент на бурни протести с искания за оставка на правителството и главния прокурор.
Въглищната централа ТЕЦ „Варна“ спря работа през 2015 г., защото държавата отказа на чешкия ѝ собственик ЧЕЗ да я включи в студения резерв. В края на 2017 г. обаче ЧЕЗ продаде централата на дружеството „Сигда“ на бившия транспортен министър Данаил Папазов и малко по-късно тя стана собственост на Доган. Изненадващ отказ на държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ от студен резерв през май 2018 г. ударно вкара ТЕЦ „Варна“ в този механизъм и от тогава досега централата на Доган е изкарала 53 млн. лв. срещу пет включвания.
„В момента се опитваме да преразпределим бизнес, а не е загриженост към енергетиката!“, коментира при гласуването в пленарна зала в четвъртък депутатът от ДПС и зам.-председател на парламентарната енергийна комисия Рамадан Аталай.
„Да оттеглим това предложение, да обясните на премиера, защото той от енергетика не разбира, че това, което правите в момента, е само омраза и разклащане на енергийната система и ще бъдем осъдени в ЕС“, призова той.
„Няма омраза, с любов ще ви отнемем тези 60 милиона, с любов ще ги насочим към държавната енергетика“, репликира го Искрен Веселинов от „Обединени патриоти“: .
В крайна сметка поправките минаха със 105 гласа „за“ и 12 „против“.
Важен щрих е, че текстовете в енергийния закон бяха прокарани през промени в Закона за местното самоуправление. Така предложението беше одобрено само с едно гласуване и без въобще да бъде обсъждано в ресорната енергийна комисия, а само в тази за регионално развитие.
„В момента се опитваме да се самоубедим, че имаме един преходен период до 2021 г., когато да почнем търговията с капацитет, за да отпадне студения резерв. Това, което е другият принцип на осигуряване сигурност, стабилност и адекватност на електроенергийната система. Колеги, от 31 юли до другия 3 юли нашата енергийна система ще остане, ще виси във въздуха поради липса на сигурност“, предупреди Аталай.
„Не дай си боже да се разпадне електроенергийната ни система, няма да отидете на свиждане нито на г-н Николов, нито на г-жа Теменужка Петкова“, продължи Аталай и прогнозира: „Имам чувството, че следващият министър, който ще си замине от правителството, ще бъде Теменужка Петкова“.
Той поиска обяснения защо се нарушават принципни неща, които са въведени в енергетиката от 2003 г., откогато има студен резерв.
Председателят на енергийната парламентарна комисия и вносител на сегашните текстове за студения резерв Валентин Николов от ГЕРБ призна, че решението е политическо:
„Най-лошото, което направихме, е, че допуснахме политиката в енергетиката и то строго специфичен сектор в българската икономика, в българската сигурност! За съжаление, това се случи. Понеже цялата обстановка в момента в България в момента вече е политическа – много рано започнаха предизборните кампании, всичко вече е политика“.
„Този студен резерв винаги е правен с търг, както се изисква в ЕС, а именно конкурентното начало. Винаги в този студен резерв е участвал ТЕЦ „Варна“ – като държавна, като собственост на ЧЕЗ и после като друга собственост, където виждаме, че е почетният председател на ДПС Ахмед Доган. В случая не е важното собствеността, а на кого се дават парите. Би трябвало да се дават на централите, но понеже е политическа обстановката, е важно и кой е собственикът“, коментира Николов.
„Подкрепяме текста най-вече заради изявление на управляващите, че това, което в момента се прави, е, за да може студеният резерв да отиде в ТЕЦ „Марица изток 2“, обявиха от БСП.
„Ще следим дали това е така, защото при всичките положения, които в момента биха могли да възникнат като съмнения за нас на първо място стои енергийната сигурност на държавата. Тя без функционирането на ТЕЦ „Марица изток 2″ е невъзможна“, каза депутатът от БСП Таско Ерменков и допълни: „Всичко това се прави без да е ясна перспективата, без да има стратегия за развитие на енергетиката. Това не може да продължава така, защото сектор „Енергетика“ няма как да се управлява на парче“.
Сега „Електроенергийният системен оператор“ (ЕСО) трябва да представи на енергийния министър анализ за адекватността на електроенергийната система, на чиято база да се реши какъв да е студеният резерв. В момента той е 650 МВ, но Николов, както и председателят на енергийния регулатор Иван Иванов смятат, че той трябва да бъде намален.
Нормативна възможност за шашми с парите
Според приетите текстове, разходите за студения резерв не може да са повече от признатите вече в цените за мрежовите услуги на ЕСО 57 млн. лв. до края на юли 2021 г. Ако се намали обемът на студения резерв, това означава понижаване и на разходите, включени в крайните цени на тока – тоест, КЕВР би трябвало да намали цените на тока за домакинствата от 1 юли 2020 г.
Все още обаче не е ясно дали Теменужка Петкова ще издаде една заповед за възлагането на целия студен резерв на държавната ТЕЦ, или всеки път, когато има необходимост, ще се пише отделна заповед.
Ако се приеме той, на КЕВР няма да се наложи да преразглежда цените, но освен това проследяването на разходите на ЕСО за активиране на студения резерв от страна на ТЕЦ „Марица Изток 2“ ще е далеч по-непрозрачно.
Енергийният министър не казва дали в бъдещите заповед или заповеди за възлагане на студения резерв ще се посочва при какви цени става това. Ако всяко активиране става с отделна заповед, енергийният министър по-лесно да прикрие публична информация колко пъти е ползван студен резерв и колко пари се дават на държавната ТЕЦ за това. А както е известно, през последните години държавата пробва всевъзможни маневри, за да предоставя финансови инжекции на закъсала ТЕЦ „Марица Изток 2“, включително и като компенсация за парите от студения резерв, които отидоха основно при Доган.
Досега от ЕСО не са били словоохотливи за това колко пъти се задейства студеният резерв годишно и в колко случая дружествата, с които са сключили договори, не са могли да осигурят енергия при необходимост.
В същото време Петкова продължава да отказва информация за причините за отказа на държавната ТЕЦ от студения резерв през 2018 г. и след като Апелативният съд София ѝ нареди да даде обяснение. От ЕСО бяха обяснили, че това е станало защото НЕК е поискала повече енергия от ТЕЦ „Марица Изток 2“ за регулирания пазар.