БНБ нарече твърденията за промяна на курса лев-евро некомпетентни и безотговорни
„Таен“ доклад на финансовото министерство с черни сценарии пред държавните финанси и последвалата в сряда пресконференция на служебния министър Росица Велкова, на която тя потвърди тревожните констатации и обяви редица наложителни мерки за затягане на коланите, предизвика бурни реакции сред политици и финансови експерти.
Някои поздравяват Велкова за смелостта, други я обвиняват в „деструктивно поведение“ и участие в „активно политическо мероприятие“, трети направо намират поведението ѝ за „престъпление“. БНБ пък определи като „некомпетентни“ и „безотговорни“ част от твърденията на финансовия министър.
Самата Велкова днес излезе пред БНТ (подробности в карето най-долу), за да отрече държавата да е изправена пред фалит, ликвидна криза или помощ от МВФ и обяви, че посочените рискове са били извадени в медиите извън контекста.
Според доклада на МФ, ако не се свие очертаващият се огромен дефицит от 6.9% от БВП за тази година, може да се наложи взимане на заем от МВФ, защото има опасност страната ни да не получи заеми от международните пазари. За неопределено време ще се отложи присъединяването ни към еврозоната и дори съществува риск за промяна на съществуващия курс на лева към еврото. „Теоретично има опасност за валутния борд при изключително високи дефицити“, потвърди на пресконференцията министър Велкова.
Бивши управляващи веднага си отправиха взаимни обвинения за влошаването на финансовото състояние на държавата.
Асен Василев, който бе финансов министър в кабинета „Петков“ и е кандидат депутат от ПП, обяви, че целта на подобни апокалиптични прогнози е „да се изплашат хората, да им се каже, че у нас може да има най-много стабилна бедност, че не трябва да се вдигат пенсиите и заплатите, а парите да бъдат откраднати“. „Служебният кабинет се държи така, както се държеше ГЕРБ“, каза Василев. Той обвини МФ, че не успява да събере най-големия приходоизточник в бюджета – данъка върху добавената стойност, въпреки повишените цени на всички стоки и услуги, защото има „чадъри над определени големи фирми“. „Над 400 млн. лв. по-малко са постъпленията на ДДС в бюджета тази година в сравнение с миналата въпреки инфлацията“, посочи бившият финансов министър, чиято заместничка в кабинета „Петков“ бе самата Росица Велкова.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пък нападна „Продължаваме промяната“ за „безобразното теглене на заеми всеки месец“. „От година и половина говорим за тези рискове, но дойде Видовден. Лошото е, че вересиите на Асен Василев ще ги плаща честният бизнес“, каза Борисов.
Слави Трифонов, който с неговата ИТН бе коалиционен партньор в предишното управление, реагира с коментар срещу „опасната финансова политика на кабинета „Петков“. По думите му това била причината ИТН да излезе от управлението. „Да теглим заем от МВФ не е стояло пред страната ни от Жанвиденово време“, припомни Трифонов.
„Възраждане“ само това и чакат – някой да изрази съмнение за стабилността на лева и курса му спрямо еврото, за да изригнат срещу намерението на страната ни да влезе в еврозоната.
От „Демократична България“ обявиха апокалиптичните прогнози на Велкова за фейк. „В моите очи с днешното изказване финансовият министър всява паника по време на предизборна кампания. Направи същото, макар в по-малко страшни краски, и по време на предходната предизборна кампания. Нито едно от апокалиптичните предсказания тогава не се сбъдна. Единственото следствие на паникьорското говорене беше, че оскъпи пласирания тогава публичен дълг. И изведнъж сега отново чуваме същите апокалиптични послания в сериозно засилени до почти трагични краски“, написа във „Фейсбук“ икономистът Георги Ганев, който е и кандидат-депутат от ДБ.
Подобно на Асен Василев, той обръща внимание на намалените постъпления от ДДС в началото на тази година, което не може да се обясни с по-ниската ставка основно върху хляба. „Но може да се обясни с възстановяване на устойчиви до неотдавна схеми за избягване на плащания по ДДС от големи данъкоплатци. Защото е видно, че други данъци, при които е доста по-трудно да се лъже, приходите продължават с бързите темпове на растеж“, написа икономистът. „Риториката на финансовия министър в крайна сметка цели паника, въз основа на която българските публични финанси да се върнат към доскорошните практики на крадене за сметка на гражданите“, смята Ганев.
По-късно реагира и лидерът на БСП Корнелия Нинова, която бе вицепремиер в кабинета „Петков“: „Докладът на МФ е опасен, безотговорен и неверен. Най-силното опровержение той получи от БНБ – стабилна институция, която разполага с цялата финансово-икономическа информация и с професионален екип“, написа тя във Фейсбук. Нинова припомня, че Велкова като заместник на финансовия министър Асен Василев е подготвила бюджета на редовното правителство за 2022 г. и три годишната прогнозна рамка за 2023, 2024, 2025 г. към него. „И там няма и дума за риск за финансовата стабилност при заложените параметри за разходи през 2022 г. и за тяхното отражение в следващите три години. “Защо точно сега МФ се обръща на 180 градуса?“, пита тя. И също допуска, че служебният кабинет се опитва да прикрие „собствената си некадърност за събиране на приходите и ширещата се корупция и контрабанда“. За да се избегне „лавината, която могат да отприщят подобни неверни твърдения и всяване на паника“, тя призовава всички отговорни институции категорично да опровергаят доклада на МФ и да се пресекат опитите за дестабилизация на страната“.
Финансовите и икономически експерти също се разминават в оценката за представеното от министър Велкова.
„Поздравления за финансовия министър – единственият в това правителство, който има топки. Докато други министри няколко седмици се борят с цените – проблем, който не съществува“, коментира за „Сега“ финансистът Любомир Дацов.
Според него няма нищо изненадващо в прогнозите на служебния кабинет. „Политиците в последните години надуваха разходите и отваряха дупки в приходната част на бюджета, сега идва време да се плаща сметката. Дефицитът стана изключително голям – 8-9 млрд. лв. се очаква тази година, а трябва да е не повече от 5 милиарда. Това се решава или чрез увеличаване на данъци, или чрез орязване на разходи“, коментира Дацов. Той не смята, че финансовият министър е направила непремерени изказвания, а „просто е представила негативен сценарий, ако политиците не предприемат мерки“. Не смята и че има връзка с предстоящите избори – по календар МФ трябвало сега да подготви доклада за тригодишната бюджетна прогноза, а и Велкова била последователна в забележките си към политиците.
Икономистът Кузман Илиев също намира „много позитивно“ това „биене на камбаната“. „Бяхме станали прекалено самонадеяни, казвахме си, че няма криза. Философията да се трупат дългове е много вредна. За разлика от Италия и Франция, ние сме малка държава и може да се окажем без пари кеш този месец“, посочи Илиев.
На противоположно мнение е финансистът Никола Янков. „Тази истерия, това биене на тъпана, че сме заплашени от санкции заради прекомерен дефицит и заеми от МВФ, излага репутацията на България и ни поставя редом до страни от Латинска Америка и Африка“, коментира за „Сега“ Янков. Той припомни, че България е сред отличниците в ЕС по нисък дял на дълга към БВП и е една от фискално най-стабилните държави в ЕС, заради което във всеки един момент страната ни може да получи заеми от пазарите.
„МВФ финансира само фалирали и закъсали държави. Защо се набутваме там? Безумно е един финансов министър да говори по този начин, това е деструктивно поведение, пълни глупости, които единствено ще изплашат инвеститорите – не само чуждите, но и българските“, посочи Янков.
Според него инвеститорите са обезпокоени и от намерението да се налагат нови данъци със задна дата. Янков има предвид обявеното предложение от средата на годината фирмите да бъдат облагани с 33% за свръхпечалбата, реализирана през 2022 г. „Ако МФ иска да спести пари, трябва да се спрат енергийните субсидии – както за бизнеса, така и за населението. Там са заровени големите милиарди, а не да се вдигат данъци“, казва той.
Янков намира и за силно обезпокоителни прогнозите за отлагане „за неопределено време“ на присъединяването към еврозоната и за възможен риск за фиксирания курс на лева към еврото. „Подобно говорене е политическа поръчка, активно политическо мероприятие, в изпълнение на руски сценарий да се торпилира възможността страната ни да бъде интегрирана в еврозоната, в икономическото сърце на Европа“, смята Янков.
Икономистът от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов не вижда нищо учудващо и извънредно във всичко това. „Всеки път април месец се подготвя средносрочна бюджетна рамка и финансовият министър трябва да даде своето виждане“, каза той, но признава, че този път е имало „скандална публичност“ на доклада. „Дебатът е как да се направи бюджет, който да е с нисък дефицит“, обясни Богданов. „От пандемията насам стана много лесно да се вкарват в бюджета всякакви екзотики и да се отговаря на всеки лобистки натиск и точно това създава рисковете, които сега коментираме. Време е да сложим бюджета в нормални рамки, всякакви данъчни изключения, политически аргументирани, да спрат, а компенсациите за бизнеса да се премахнат, защото пазарите се нормализираха“. Богданов обаче смята, че е било излишно и „леко безотговорно“ да се споменава, че има риск за фиксирания курс.
Според икономиста Евгений Кънев този доклад е повече политически отколкото експертен. „Много неща са притеснителни в този доклад – съвсем не случайно са споменати бордът, МВФ, еврозоната. Всичко това е въпрос на политическа воля“, казва Кънев. Той също обръща внимание на срива в събираемостта на някои приходи в началото на година – мита, ДДС, корпоративен данък. „Казват ни така: не може да съберем приходите, дайте да орежем разходите. Оттам нататък се чертаят апокалиптични картини при положение, че имаме рекордни нива на износа, на фискален резерв, на валутни резерви, които крепят валутния борд. Сплашват ни за пореден път, че бордът се клати“, коментира Кънев.
Според него няма смисъл да се облагат допълнително свръхпечалбите на фирмите, а просто трябва да се върне ситуацията с 20% ДДС както преди и да се премахнат компенсациите. Защото именно това сега води до свръхпечалби. „Самата идея да се изчислява каква е свръхпечалбата спрямо период, в който имаше извънредни условия и нямаш никакви резултати, е безумие“, смята той.
Бившият финансов зам.-министър Георги Кадиев, който сега е кандидат-депутат от „Левицата“, пък смята, че подобно говорене не само е срамно, но е и престъпно точно в този момент – „момент, в който в САЩ гърмят банки, акции на банки в Европа се срутват, „Креди Сюис“ ще изкара (може би) до петък, преди да я спаси швейцарското правителство, петролът се срина с 8% и всички правителства успокояват пазара“.
„До вчера щяхме да влизаме в еврозоната. Днес сме пред фалит? Представете са как гледат на нас в ЕЦБ и ЕК. Кой инвеститор ще дойде в България, като прочете, че сме пред фалит с разклатен борд и лев?“, написа той в пост във „Фейсбук“.
Според Кадиев е престъпно да се говори по този начин и за риск пред фиксирания курс спрямо еврото: „Ами ако народът се втурне към банките?“, риторично пита той.
Особено красноречиво реагира и БНБ на някои от изказаните черни прогнози. „Няма причина за промяна на съществуващия курс на лева към еврото. Международните валутни резерви на БНБ са на най-високото си ниво за последните 30 години. Подобни твърдения са некомпетентни и безотговорни.“
ОТБОЙ
Няма риск от фалит. Няма риск МВФ да дойде до една седмица за заеми. Ние си плащаме редовно задълженията и бюджетните плащания, пенсиите.
Това обяви днес пред БНТ финансовият министър Росица Велкова в опит да тушира критиките към нея от безотговорното говорене за проблеми с държавните финанси.
Велкова посочи, че другата седмица ще погасим дълг от 3 млрд,, след което Фискалния резерв ще остане достатъчно висок – около 10 млрд. лв. По думите й поне до септември няма опасност от ликвидна криза. В докладът, който по думите й, бил „изтекъл“, МФ просто разглеждало два сценария – при висок дефицит от 6-7% и при дефицит от 3%. Именно при първия сценарий щели да настъпят цитираните рискове, които в медиите били „извадени извън контекста“.
Велкова още един път увери, че пари за осъвременяване на пенсиите от 1 юли има, че няма да се намаляват заплати в бюджетната сфера, а там къдено не е имало увеличения, е предвиден 10% ръст на възнагражденията.
За новия данък върху свръхпечалбите, който според еврорегламента се нарича „еднократна солидарна вноска“, служебният финансов министър обяви, че такава била въведена в много държави от ЕС. „През последната година се наблюдава, че основата, върху която се начислява корпоративен данък, изключително много е нараснала – обикновено нарастването на основата е около 2 млрд. лв., но през 2022 г. нарастването е с 10 млрд. лева. Този рязък скок показва, че има сектори, където заради субсидиите – за тока, за схемата 60/40 и др. – са генерирали свръхпечалби“, обясни Велкова. В момента това допълнително облагане е въведено за сектор „Горива“, предлага се и за другите сектори.
Служебният финансов министър обясни и ситуацията с намалелите постъпления от ДДС. Действително през януари те са с 400 млн. лв. по-малко от януари 2022 г. Причината обаче била усилено възстановяване на данък след ревизии, който не бил възстановен през декември. „Вече влязохме в ритмично изпълнение на това възстановяване и през февруари се отчита 500 млн. лв. повече постъпления от ДДС от миналата година“, увери Велкова.