Вицепремиерът Атанас Пеканов е изненадан от изкривяванията, засечени от Евростат. Започват масирани проверки срещу спекулата
Служебното правителство ще обмисли мерки срещу необяснимо високите цени на някои храни в България. Това стана ясно от изказване на вицепремиера Атанас Пеканов в предаването на БНТ „Панорама“ в петък вечерта. Пеканов се е сезирал от медийни публикации. В неделя икономическият министър Никола Стоянов съобщи, че започват масирани проверки срещу спекулата.
Миналата седмица стана ясно за стъписващата статистика на Евростат за 2021 г., според която определени храни у нас като олио, масло, мляко, сирене и яйца поддържат ценово равнище, което надминава средноевропейското и дори това най-богатите държави в ЕС – Люксембург и Германия.
„Едно от основните притеснения на гражданите е цената на живота, разходите за живот, огромната инфлация. Тя започна да намалява, но въпреки това трябва да направим последващи действия“, каза Пеканов. По думите му по-активни действия ще се наложат не само от страна на правителството, но и от регулаторите – Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията. КЗК вече 10 месеца събира информация от потенциални нарушители на пазарите на олиото и брашното, но се оказва, че фирмите са затруднени с предоставянето на данните.
„В последните дни прочетох много интересни медийни публикации, които сравняват цената на живота, особено по отношение на храните в България, с някои от най-развитите европейски икономики и виждаме, че дори в абсолютна стойност в България цената на живота често е по-висока по отношение на храните. Аз не обичам единични примери, но това е нещо, което аз съм забелязъл и от живота ми във Виена. И тук ще трябва правителството да прави стъпи това да бъде коригирано. И тези данни са още преди инфлацията, която се случи в Европа през миналата година“, коментира Пеканов пред „Панорама“.
Най-шокиращото в статистиката е, че олиото и маслото у нас са чувствително по-скъпи като крайна цена дори в сравнение с най-скъпата и съответно – най-богата държава в ЕС – Люксембург. И това се случва не само в най-бедната държава в общността, но и в тази, която по стечение на обстоятелствата е №3 по най-голям износ на слънчогледово олио и №2 – на слънчоглед в целия свят през 2021 г. – България.
През 2021-а, година преди цените и инфлацията да дръпнат нагоре, цените в страната са били 55.6% от средноевропейските, съобщава Евростат. Когато обаче се вземе ценовото равнище специално на храните, България изведнъж скача до 77.9% от средноевропейското.
Рекордьори са маслото и олиото, които се продават у нас на ниво 131.6% от средноевропейските цени за същите стоки. Това означава, че със значително по-ниска заплата или пенсия, средностатистическият български потребител купува с 30% по-скъпо масло, отколкото средният европеец. С това България надминава по скъпотия дори най-богатата държава в ЕС – Люксембург (118.4% от средноевропейската цена на масло и олио), но също така Исландия, Дания, Ирландия, Швеция, Финландия, Германия, Франция, Кипър, Австрия и др.
Положението с цената на млякото, сиренето и яйцата е не по-малко смущаващо. Ценовото равнище на тези три стоки у нас е 111.2% от средноевропейското. Те могат да се купят значително по-евтино в Германия, Австрия, Франция, Швеция, Белгия, Естония Холандия и др., сочат данните на Евростат.
Плодовете и зеленчуците у нас също не са особено евтини – 71.4% от цените на същите стоки в ЕС.
Месото е сравнително достъпно – продава се на нива 63.6% от средната цена в ЕС към 2021 г., а хлябът и хлебните продукти – на 66.7%.
Най-голямото поскъпване на храните идва от надценката на търговците, твърдят производители. В някои случаи тя удря сензационните 100%.
Асен Василев: Не можем да изоставим най-бедните
„Няма как в момент на инфлация да изоставиш най-бедните групи от населението и де факто да им намалиш доходите“, коментира също в „Панорама“ Асен Василев от „Продължаваме промяната“. Той влезе в спор с Пеканов, тъй като според вицепремиера в момент на висока инфлация правителството трябва да изтегля пари от икономиката, а не да налива.
„В България може да се води нормална европейска политика за намаляване на неравенствата и за вдигане на доходите, без да се вдигат данъците и без да се генерира бюджетен дефицит. Знаете, че ни плашеха със 7% дефицит, че държавата ще фалира. Оказа се, че завършихме с дефицит под 1% на касова основа (2.9% на начислена), с безпрецедентни социални разходи. Пенсиите за последната една година се вдигнаха повече в сравнение с предишните 12 години“, каза Василев.
По думите му след това служебното правителство с подкрепата на ГЕРБ е замразило социалната програма, включително доходите на учителите, на лекарите и заплатите в МВР. У нас беше наложен политически, икономически и съдебен модел от латиноамерикански тип, а ние с „Демократична България“ ще се борим за модел от европейски тип, завърши Василев.
Икономическият министър: Започват масирани проверки за спекула
Темата с високите цени на храните в неделя бе коментирана и от служебния министър на икономиката Никола Стоянов. В интервю за Нова телевизия той посочи, че ще започнат масирани проверки.
До 2-3 седмици всяко едно от ведомствата ще предприеме мерки за намаляване на цените. „Доста инертни са цените на хранителните стоки, но ние сме си поставили срок следващите 2-3 седмици всяко от ведомствата да започне конкретни мерки в рамките на правомощията и всички ще започнем масирано проверки, мерки за облекчаване на бизнеса, до месец се надявам да има резултат“, каза министърът на икономиката. По думите на Стоянов това няма да са толкова мерки за подпомагане на хората, а такива, че всеки по веригата – от производител до крайния продавач, да си намали маржовете, с които се е презастраховал и да се види къде е тази спекула.
„Чрез Комисията за защита на потребителите ще дадем фокус на проверки за нелоялни търговски практики, според възможностите, които ни дава законът. Хората имат много високи очаквания към комисията, но няма да допускам и административен произвол, трябва да се придържат към това, което им е разрешено“, посочи Никола Стоянов.
Попитан защо в България е по -скъпо от Люксембург, Никола Стоянов каза, че подобни неща ще бъдат изследвани от междуведомствената група, но това, което е било представено пред него не само от хранителните вериги, но и от търговци и вносители, е показало, че данните за повишението на цените в България са на средно ниво спрямо останалите европейски държави. Това в никакъв случай не ни успокоява, защото покупателната способност в страната ни е много по-ниска и увеличението драстично се отразява на хората, допълни Стоянов.
Обсъжда се и във връзка с въвеждането на еврото да се увеличат правомощията на комисията – да изследва и евентуална спекула, тъй като тя към момента може да проверява за нелоялни търговски практики, но не и за спекула, отбеляза министърът.
Попитан дали се обсъжда таван на цените, той каза, че „всичко е на масата“, но лично той не подкрепя такива мерки, защото не водят до добър резултат. „Важно е да се отчете какви са проблемите на бизнеса. Но и той да види, че има сериозен контрол по отношение на нелоялни търговски практики“, каза Стоянов.
„През декември наблюдавахме стопиране на цените. За съжаление, сега отново са тръгнали леко нагоре. Със сигурност има спекула, дори това, че всеки се презастрахова, е някакъв вид спекула“, коментира още Никола Стоянов.
„Уверен съм, че на база на по-сериозни проверки и разговори с пазарните играчи, както и с предвидомостта на цените на газа, електричеството и транспортните услуги, има доста фактори, които би трябвало да допринесат цените да тръгнат надолу“, добави министърът.